Далечните земи

Едва ли има друг по-зрелищен начин един владетел да демонстрира могъществото си, както прави това Рамзес II с храма Абу Симбел преди повече от 3000 години. Малко след спорната си победа над хетите при Кадеш той заповядва величественият храм да бъде издълбан в скалата на западния бряг на река Нил до границата с Нубия (дн. Судан). Този и останалите изумителни архитектурни паметници, оставени от него, отразяват визията му за неговото собствено величие като „владетел на владетелите“, както и за силата и славата на Египет.

Сн.: личен архив

Всъщност най-великият и най-дълго царувалият египетски фараон (66 години) има

скромно потекло и огромни амбиции

Всички владетели на Египет смятат себе си за синове на Амон-Ра. Рамзес II, за разлика от тях, не може да претендира за божествено потекло – дядо му е на служба при Хоремхеб, последния фараон от 18-а династия. След смъртта му неговият военачалник Парамесу се провъзгласява за Рамзес I, наследен от Сети I – бащата на Размес II.

Но това далеч не пречи на амбициите на младия цар. Още щом се възкачва на престола, юношата е принуден да се справи с бунтовете в Ханаан, Либия и Нубия, с набезите на шерденски пирати в Средиземно море, а след това да защити северната граница от претенциите на хетите, чиято армия разбива при Кадеш (дн. Сирия) през 1274 г.пр.н.е. Поне това разказват стенописите в Карнак и във величествения храм Абу Симбел, чието строителство той разпорежда след победата над цар Муватали.


Сн.: личен архив

Какво прави един владетел могъщ?

Безспорно това са политическите му и военни постижения, както и мащабното строителство не само в столицата Пи-Рамзес в делтата на Нил, но и в храмовете в Мединет-Абу, Луксор и Карнак, в Нубия, чиито стенописи са посветени на победата му над хетите.

Безспорно най-известната военна кампания на Рамзес II е битката при Кадеш и то благодарение на силата на пропагандата. Въпреки че тя завършва без убедителната победа на нито една от воюващите страни, разказите на Рамзес II за нея са като на победител.


Сн.: личен архив

Всъщност примирието с хетите е сключено след години преговори. Като по чудо текстът на първия мирен договор е запазен и копие от него четем на стенопис в Луксор. Друго копие е открито в Турция през 1906 г. – текстът на акадски е записан върху глинена плочка, реплика от който краси днес централата на ООН в Ню Йорк.

Силата на пропагандата

Рамзес II е изкусен манипулатор и пропагандатор. Преди повече от 3000 г. на границата с Нубия той вдига внушителния храмов комплекс – апотеоз на неговото могъщество, посветен на боговете Амон, Ра-Хорахти и Птах. Във вътрешната свещена зала до техните фигури седи самият фараон, изобразен като бог.


Сн.: личен архив

Внушението за сила и могъщество връхлита още входа на храма, където вниманието приковават почти 20-метровите статуи на седящия фараон. Лицата на колосите също са внушителни – с дължина 1.9 м и ширина 0.9 метра. Над тях е издълбан корниз с изображения на 22 павиана с високо вдигнати ръце, които приветстват изгряващото слънце. По средата им, точно на входа, е самият бог Ра-Хорахти с глава на сокол. В краката на монарха са статуите на неговата майка, съпруга и деца. Освен страхопочитание, те трябва да предизвикат и страх у враговете, настъпващи от юг. Затова много изследователи наричат комплекса от двата храма – на фараона и неговата любима съпруга Нефертари,

Осмото чудо на света

Осем 9-метрови статуи на Озирис с лика на фараона подкрепят тавана на главния коридор, който отвежда до наоса. Цялото вътрешно пространство, издълбано в скалата, от входа до светая светих е с дължина 58 м и ширина 45 м. Атриумът включва 40 по-малки помещения с размери 12 м/ 3 метра.

Всяка от стените и колоните са богато декорирани с рисунки и гравюри, които свидетелстват за могъществото на великия владетел. Първата зала е украсена с разкази за битката му при Кадеш, победата и поднасянето на дарове от победените. Във втората зала , рисунките изобразяват поднасянето на дарове на боговете от Рамзес и съпругата му Нефертари.

Магията на слънцето

Мястото на Абу Симбел е много внимателно избрано. Два пъти в годината – на 21 февруари и 21 октомври, първите лъчи на слънцето озаряват храма и навлизат навътре в наоса, за да осветят статуите на боговете (с изключение на тази на Птах – бога на подземното царство) храма, за да осветят задната стена и статуите на боговете.

Векове наред потъналият в забвение и пясъци храм пленява въображението на авантюристи и пътешественици. Първият европеец, който стига до него през 1813 г., е швейцарецът Йохан Лудвиг Буркхард. Но този, който пръв се осмелява да влезе в него, е италианецът Джовани Батиста Белцони – цирков артист и авантюрист. Заедно с британския египтолог Уилям Джон Банкес той успява да разкрие входа през 1817 г. Когато плахо пристъпва навътре в скалата, Белцони няма представа, че чий е този храм – пет години го делят от разгадаването на Розетския камък от френския египтолог Франсоа Шамполион, който е ключ за разчитането на йероглифите.


Сн.: личен архив

Необикновена съдба
И до днес никой не знае как древните египтяни са наричали храмовия комплекс. Той се сдобива с името Абу Симбел в началото на 19 век – в чест на юношата, помогнал на Бурхард да стигне до мястото на 1496 км от Кайро и на 299 км южно от Асуан.

През 60-те години на миналия век наследството на великия фараон е под огромна заплаха. Монументът може да бъде погълнат от водите на язовир „Насър” и изгубен завинаги. Египетските власти се обръщат за помощ към ЮНЕСКО – организацията, която предприема най-мащабната за цялата си история спасителна акция за преместването на двата храма на безопасно място. Инженери, строители, каменоделци и археолози от 50 държави

повтарят подвига на древните египтяни

и нарязват на блокове 28000-тонния храм, за да го преместят 64 м по-нагоре по склона на 180 м навътре в сушата. Спасителната операция по нарязване, преместване и повторно сглобяване на 1036 блока с тегло до 30 т, продължава от ноември 1963 ж. до септември 1968 г. и струва 80 млн. долара.

Дългата и завладяваща история на Абу Симбел ще научите, докато сте в Египет с програмите на Аполо.