Среща с Рубенс в Антверпен
Публикувано на: 21.02.2024 г.
За белгийците Рубенс – един от символите на европейския барок, е това, което е Рембранд за холандците и Веласкес – за испанците. Фламандският майстор на четката (1577-1640 г.) създава 1403 платна, издирени и описани в каталог от британския изкуствовед, историк и куратор Майкъл Джафе. Едва ли има европеец, който да не свързва името на Рембранд с „Трите грации”, „Венера”, „Издигането на кръста”, „Свалянето от кръста”, „Самсон и Далила”, „Леда и лебедът” и др.
Днес Рубенс се е превърнал в синоним на Антверпен – оживеното северно пристанище, в което 12-годишното момче, останало полусирак, се мести с майка си, и където прочутият вече художник, общественик и дипломат прекарва последните години от живота си.
Сн.: личен архив
Дълги години Рубенс живее в Италия и черпи идеи от старите италиански майстори на четката. През 1609 г. се завръща в Антверпен, който по това време просперира след сключването на примирието с Хабсбургска Испания, окупирала тогава днешна Фландрия. Година по-късно художникът купува парцел край главната търговска улица Meir, за да построи къща със студио и ателие, в което работят чираци, един от които е Антонис ван Дайк. Днес Rubenshuis на Wapper 9-11 е превърната в музей и е
най-емблематичното място
на майстора на фламандския барок в Антверпен. Проектираният от него семеен дом съчетава елементи от гръко-римския класицизъм и италианското ренесансово изкуство. Студиото и ателието на художника са запазени, а картините – на Рубенс и на неговите ученици, са изложени в цялата къща. Посетителите могат да видят един от малкото автопортрети на 50-годишния Рубенс.
Сн.: личен архив
Наследниците на художника продават къщата през 1660 г. Тя е придобита от градските власти през 1937 г. и превърната в музей.
Рубенс отново напуска Антверпен през 1621 г. и живее във Франция, Англия и Испания в служба на испанските хабсбургски владетели и се установява в града през последното десетилетие от живота си (1630-1640 г.). Затова много от картините му от този период красят галериите по света. През 1630 г. на 53-годишна възраст се жени за втората си съпруга – 16-годишната Хелене Фурман, която се превръща в негова муза и модел.
Сн.: личен архив
Въпреки номадския му живот през този период, той все пак успява да нарисува „Успение Богородично” (1625-1626) за
катедралата на Дева Мария
(Onze-Lieve-Vrouwekathedraal), чието строителство започва през 1352 г. и продължава около 170 години. Освен нея, посетителите могат да видят триптиха „Издигането на кръста” (1610-1611), която майсторът рисува по поръчка на настоятелството на църквата „Св. Валбурга”. Заедно със „Свалянето от кръста” (1612-1614) те са плячкосани от Наполеон и отнесени в Париж през 1794 г. и върнати през 1815 г. Междувременно обаче енорийската църква „Св. Валбурга” е разрушена и катедралата става техен дом.
В стария център на Антверпен, в бившия моряшки квартал Veemarkt до река Шелд се намира
най-красивата църква в Северна Белгия
„Свети Павел“ (Sint-Pauluskerk). Бароковият храм е истинска съкровищница – под покрива му са събрани картини на Питър Паул Рубенс, Антъни ван Дайк и Якоб Йорданс, скулптури и църковни мебели, излезли от ръцете на Артус Куелинус Стария, баща и син Питер Вербруген, Ян Питер ван Бауршайт де Елдер, Ян Клавдий дьо Кок и Андрис Колинс дьо Ноле.
Баща и син Вербруген изработват мраморен олтар около картината на Рубенс „Видението на Св. Доминик“. Заедно с платно на Теодор Бойерманс, изобразяващо мъченическата смърт на св. Павел, те са ограбени от французите през 1794 г. и никога не се завръщат в Антверпен.
Сн.: личен архив
Две съседни градски къщи в Keizerstraat, собственост на художника Франс Снайдерс и кмета Николас Рококс – ключови фигури в Антверпен през бароковата епоха, са превърнати днес от финансовата групировка KBC в
Музей на фламандското изкуство от 17 век
Николас Рококс, бургомистър (buitenburgemeester) на Антверпен, живее в единия от дворците със съпругата си Адриана Перес от 1603 г. Съвременник и близък приятел на Рубенс той е фанатичен колекционер на барокови творби. През 1622 г. в съседната къща се нанася художникът на натюрморти и ловни сцени Франс Снайдерс със съпругата си Маргриете де Вос.
Музеят представя домашната среда и градините на висшата класа в бурната епоха, в която е живяло поколението на Рубенс.
Скрито съкровище
е църквата „Св. Карол Боромео” (Sint-Carolus Borromeuskerk) на Hendrik Conscienceplein. През 1617-1618 г. Рубенс рисува два олтарни образа, както и 39 панела за тавана, от които само два оцеляват след пожар през 1718 г. и са изложени днес в Художествено-исторически музей във Виена - „Чудесата на Св. Игнатий Лойола” (1617) и „Чудесата на Св. Франциск Ксавие” (1617-1618).
Кралският музей на изящните изкуства
в Антверпен (KMSKA) отдава почит на великия си съгражданин със специална зала, посветена на творчеството му. В нея са изложени платна, сред които „Блудният син” (1618), една от версиите на „Поклонението на влъхвите” (1624), „Богородица и светците”(1628) „Христос върху сламата” (1618) и „Кръщението Христово” (1604-1605). Музеят дължи тази колекция на Гилдията на Св. Лука, чийто секретар и почетен декан е Рубенс. Част от картините са отнесени от Наполеон във Франция, но се връщат в Академията на Антверпен след битката при Ватерло, а друга част – чрез размяна, покупка и завещания.
Сн.: личен архив
Най-важните събития
в живота на фламандския гений се случват църквата „Св. Яков” (Sint-Jacobskerk) на Lange Nieuwstraat 73A. В този храм майсторът на четката сключва брак с втората си съпруга Хелене Фурман. Тук е и семейният параклис на неговото семейство и гробът на прочутия художник.
Сн.: личен архив
Дълги години Рубенс живее в Италия и черпи идеи от старите италиански майстори на четката. През 1609 г. се завръща в Антверпен, който по това време просперира след сключването на примирието с Хабсбургска Испания, окупирала тогава днешна Фландрия. Година по-късно художникът купува парцел край главната търговска улица Meir, за да построи къща със студио и ателие, в което работят чираци, един от които е Антонис ван Дайк. Днес Rubenshuis на Wapper 9-11 е превърната в музей и е
най-емблематичното място
на майстора на фламандския барок в Антверпен. Проектираният от него семеен дом съчетава елементи от гръко-римския класицизъм и италианското ренесансово изкуство. Студиото и ателието на художника са запазени, а картините – на Рубенс и на неговите ученици, са изложени в цялата къща. Посетителите могат да видят един от малкото автопортрети на 50-годишния Рубенс.
Сн.: личен архив
Наследниците на художника продават къщата през 1660 г. Тя е придобита от градските власти през 1937 г. и превърната в музей.
Рубенс отново напуска Антверпен през 1621 г. и живее във Франция, Англия и Испания в служба на испанските хабсбургски владетели и се установява в града през последното десетилетие от живота си (1630-1640 г.). Затова много от картините му от този период красят галериите по света. През 1630 г. на 53-годишна възраст се жени за втората си съпруга – 16-годишната Хелене Фурман, която се превръща в негова муза и модел.
Сн.: личен архив
Въпреки номадския му живот през този период, той все пак успява да нарисува „Успение Богородично” (1625-1626) за
катедралата на Дева Мария
(Onze-Lieve-Vrouwekathedraal), чието строителство започва през 1352 г. и продължава около 170 години. Освен нея, посетителите могат да видят триптиха „Издигането на кръста” (1610-1611), която майсторът рисува по поръчка на настоятелството на църквата „Св. Валбурга”. Заедно със „Свалянето от кръста” (1612-1614) те са плячкосани от Наполеон и отнесени в Париж през 1794 г. и върнати през 1815 г. Междувременно обаче енорийската църква „Св. Валбурга” е разрушена и катедралата става техен дом.
В стария център на Антверпен, в бившия моряшки квартал Veemarkt до река Шелд се намира
най-красивата църква в Северна Белгия
„Свети Павел“ (Sint-Pauluskerk). Бароковият храм е истинска съкровищница – под покрива му са събрани картини на Питър Паул Рубенс, Антъни ван Дайк и Якоб Йорданс, скулптури и църковни мебели, излезли от ръцете на Артус Куелинус Стария, баща и син Питер Вербруген, Ян Питер ван Бауршайт де Елдер, Ян Клавдий дьо Кок и Андрис Колинс дьо Ноле.
Баща и син Вербруген изработват мраморен олтар около картината на Рубенс „Видението на Св. Доминик“. Заедно с платно на Теодор Бойерманс, изобразяващо мъченическата смърт на св. Павел, те са ограбени от французите през 1794 г. и никога не се завръщат в Антверпен.
Сн.: личен архив
Две съседни градски къщи в Keizerstraat, собственост на художника Франс Снайдерс и кмета Николас Рококс – ключови фигури в Антверпен през бароковата епоха, са превърнати днес от финансовата групировка KBC в
Музей на фламандското изкуство от 17 век
Николас Рококс, бургомистър (buitenburgemeester) на Антверпен, живее в единия от дворците със съпругата си Адриана Перес от 1603 г. Съвременник и близък приятел на Рубенс той е фанатичен колекционер на барокови творби. През 1622 г. в съседната къща се нанася художникът на натюрморти и ловни сцени Франс Снайдерс със съпругата си Маргриете де Вос.
Музеят представя домашната среда и градините на висшата класа в бурната епоха, в която е живяло поколението на Рубенс.
Скрито съкровище
е църквата „Св. Карол Боромео” (Sint-Carolus Borromeuskerk) на Hendrik Conscienceplein. През 1617-1618 г. Рубенс рисува два олтарни образа, както и 39 панела за тавана, от които само два оцеляват след пожар през 1718 г. и са изложени днес в Художествено-исторически музей във Виена - „Чудесата на Св. Игнатий Лойола” (1617) и „Чудесата на Св. Франциск Ксавие” (1617-1618).
Кралският музей на изящните изкуства
в Антверпен (KMSKA) отдава почит на великия си съгражданин със специална зала, посветена на творчеството му. В нея са изложени платна, сред които „Блудният син” (1618), една от версиите на „Поклонението на влъхвите” (1624), „Богородица и светците”(1628) „Христос върху сламата” (1618) и „Кръщението Христово” (1604-1605). Музеят дължи тази колекция на Гилдията на Св. Лука, чийто секретар и почетен декан е Рубенс. Част от картините са отнесени от Наполеон във Франция, но се връщат в Академията на Антверпен след битката при Ватерло, а друга част – чрез размяна, покупка и завещания.
Сн.: личен архив
Най-важните събития
в живота на фламандския гений се случват църквата „Св. Яков” (Sint-Jacobskerk) на Lange Nieuwstraat 73A. В този храм майсторът на четката сключва брак с втората си съпруга Хелене Фурман. Тук е и семейният параклис на неговото семейство и гробът на прочутия художник.
Напишете Коментар
