Монако и домът на Грималди
Публикувано на: 06.03.2024 г.
Векове преди казино Монте Карло да стане притегателен център за кралски особи, холивудски звезди, руски олигарси, мошеници и авантюристи, на скалистия връх Ажел основоположникът на династията Франческо Грималди издига дворец през 1297 г. Известен като Мализия (Хитрия, Злонамерения), преоблечен като францискански монах, той напуска тайно родната Генуа, прогонен от херцога на Генуа.
Корените на най-дълго управлявалата
европейска фамилия търсим в далечната 1160 г. – неин основоположник е генуезкия държавник Грималдо, обсипан със слава по време на кръстоносните походи, когато многобройните му потомци водят експедиции из Средиземно, Черно и Северно море и бързо се превръщат в една от най-могъщите фамилии в Генуа.
През следващите десетилетия кланът губи контрола върху крепостта върху скалата, но си го връщат през 1342 г., благодарение на Шарл I Грималди, който приема титлата лорд на Монако и присъединява към княжеството съседните градове Ментон и Рокбрюн.
Сн.: личен архив
Вековно проклятие тегне над династията
и петни името ѝ. Рение I – наследникът на Франческо, е назначен през 1304 г. за адмирал на Франция. Празнувайки победата в морската битка при Зиерикзее, където фламандският флот е сразен, той отвлича и изнасилва красива местна девойка, която проклина рода: „Никога Грималди да не намери щастие в брака”.
По всичко личи, че макар да са минали векове от изричането ѝ, прокобата е още в сила – историите за нещастните бракове на членове на фамилията пълнят таблоидите, но
най-разтърсващата семейна трагедия
се случва през 1982 г., когато принцеса Грейс умира след автомобилна катастрофа само на 52 години.
Идеята за срещата на сляпо (blind date) между нея и принц Рение е на звездата от „Отнесени от вихъра” Оливия де Хавиланд и нейния съпруг Пиер Галант, по това време редактор в Paris-Match. Тримата се срещат във влака до Кан на 4 май 1955 г. и двойката предлага на Грейс Кели фотосесия в двореца на принца. Два дни по-късно химията между тях се разпалва и
сватбата на века е насрочена след година
въпреки твърденията на светските хроникьори, че съюз между двамата е малко вероятен. Гражданската церемония се състои на 18 април 1956 г., а приемът е същата вечер в Операта на Монако. На другия ден световният елит се събира в катедралата „Свети Николай”, където двойката е венчана. 30 милиона зрители по света гледат бляскавата церемония на 33-я владетел на Монако Рение Луи Анри Максенс Бертран дьо Грималди и неговата избраница Грейс Патриша Кели.
Когато през май 1949 г. принцът се възкачва на трона Société des Bains de Mer (SBM) - корпорацията за недвижими имоти, която управляваше прочутото Casino de Monte-Carlo, няколко хотела и различни други туристически атракции, регистрира сериозни загуби.
Сн.: личен архив
Само
Казиното отчита 75% оперативна загуба
и 90% спад на посещенията спрямо тези отпреди войната. На помощ идва старият приятел на Рение - гръцкият корабен магнат Аристотел Онасис, който става мажоритарен акционер в SBМ през 1951 г. От борда на яхтата си Olympic Winner, закотвена в порт Херкулес, неговата визия е да превърне Монако в нещо като Вегас-сюр-Мер – безумно скъпи курорти, екстравагантни вили и пристанище за луксозни яхти и круизни кораби. Докато визията на самия монарх е по-скромна – Рение не крие отвращението си към хазарта и вижда Монако по-скоро като популярна туристическа дестинация и данъчен рай.
Диаметрално разминаващите се визии води до краха в отношенията им през 60-те години. Рение, който толкова е ядосан от нарастващото влияние на Онасис, че нарича Монте Карло „Монте Греко“, осуетява опита на Онасис да купи казиното. Нещо повече – през 1967 г. вдига капитала на SBM и изкупува новите акции зад гърба на гръцкия милиардер.
Сн.: личен архив
Монако се превръща в икономическо убежище
при управлението на неговия пра-прадядо Шарл III (1856-1889), който след като губи Ментон и Рокбрюн-Кап-Мартен, решава да построи казино и спа център, които привличат европейския бомонд.
Суверенът на Монако залага всичко в новия проект. Сградата в стил Belle Époque, заобиколена от пищни градини с гледка към княжеството, е проектирана от архитекта на Парижката опера Шарл Гарние. За управление на казиното той привлича Франсоа Блан, бизнесмен от Прованс, натрупал състояние от казино в Bad-Homburg. Блан учредява Société des Bains de Mer (SBM) през 1863 г. По това време хазартът е забранен във Франция и Италия и
казиното трупа фантастични печалби
които позволяват инвестиции в околните луксозни хотели върху скалата Speluges. Новият квартал е наречен на своя суверен Монте-Карло.
За много дълго време приходите на SBM и особено приходите от казиното са най-големият гарантиран паричен поток в хазната на княжеството. Постепенно SBM поема грижата за предоставяне на редица обществени услуги, включително и влаковата линия Ница-Ментон.
Днес SBM е поело мениджмънта на водещи институции в Монако, сред които казино Монте Карло, хотел дьо Пари и хотел Ермитаж. Компанията е най-големият работодател в Монако
От Франсоа Грималди, първият господар на Монако, до днешния – принц Албер II, историята му Княжеството и неговото суверенно семейство е дълга и богата, въпреки че Монако е една от най-малките държави в света.
автор: Светлана Ваташка
европейска фамилия търсим в далечната 1160 г. – неин основоположник е генуезкия държавник Грималдо, обсипан със слава по време на кръстоносните походи, когато многобройните му потомци водят експедиции из Средиземно, Черно и Северно море и бързо се превръщат в една от най-могъщите фамилии в Генуа.
През следващите десетилетия кланът губи контрола върху крепостта върху скалата, но си го връщат през 1342 г., благодарение на Шарл I Грималди, който приема титлата лорд на Монако и присъединява към княжеството съседните градове Ментон и Рокбрюн.
Сн.: личен архив
Вековно проклятие тегне над династията
и петни името ѝ. Рение I – наследникът на Франческо, е назначен през 1304 г. за адмирал на Франция. Празнувайки победата в морската битка при Зиерикзее, където фламандският флот е сразен, той отвлича и изнасилва красива местна девойка, която проклина рода: „Никога Грималди да не намери щастие в брака”.
По всичко личи, че макар да са минали векове от изричането ѝ, прокобата е още в сила – историите за нещастните бракове на членове на фамилията пълнят таблоидите, но
най-разтърсващата семейна трагедия
се случва през 1982 г., когато принцеса Грейс умира след автомобилна катастрофа само на 52 години.
Идеята за срещата на сляпо (blind date) между нея и принц Рение е на звездата от „Отнесени от вихъра” Оливия де Хавиланд и нейния съпруг Пиер Галант, по това време редактор в Paris-Match. Тримата се срещат във влака до Кан на 4 май 1955 г. и двойката предлага на Грейс Кели фотосесия в двореца на принца. Два дни по-късно химията между тях се разпалва и
сватбата на века е насрочена след година
въпреки твърденията на светските хроникьори, че съюз между двамата е малко вероятен. Гражданската церемония се състои на 18 април 1956 г., а приемът е същата вечер в Операта на Монако. На другия ден световният елит се събира в катедралата „Свети Николай”, където двойката е венчана. 30 милиона зрители по света гледат бляскавата церемония на 33-я владетел на Монако Рение Луи Анри Максенс Бертран дьо Грималди и неговата избраница Грейс Патриша Кели.
Когато през май 1949 г. принцът се възкачва на трона Société des Bains de Mer (SBM) - корпорацията за недвижими имоти, която управляваше прочутото Casino de Monte-Carlo, няколко хотела и различни други туристически атракции, регистрира сериозни загуби.
Сн.: личен архив
Само
Казиното отчита 75% оперативна загуба
и 90% спад на посещенията спрямо тези отпреди войната. На помощ идва старият приятел на Рение - гръцкият корабен магнат Аристотел Онасис, който става мажоритарен акционер в SBМ през 1951 г. От борда на яхтата си Olympic Winner, закотвена в порт Херкулес, неговата визия е да превърне Монако в нещо като Вегас-сюр-Мер – безумно скъпи курорти, екстравагантни вили и пристанище за луксозни яхти и круизни кораби. Докато визията на самия монарх е по-скромна – Рение не крие отвращението си към хазарта и вижда Монако по-скоро като популярна туристическа дестинация и данъчен рай.
Диаметрално разминаващите се визии води до краха в отношенията им през 60-те години. Рение, който толкова е ядосан от нарастващото влияние на Онасис, че нарича Монте Карло „Монте Греко“, осуетява опита на Онасис да купи казиното. Нещо повече – през 1967 г. вдига капитала на SBM и изкупува новите акции зад гърба на гръцкия милиардер.
Сн.: личен архив
Монако се превръща в икономическо убежище
при управлението на неговия пра-прадядо Шарл III (1856-1889), който след като губи Ментон и Рокбрюн-Кап-Мартен, решава да построи казино и спа център, които привличат европейския бомонд.
Суверенът на Монако залага всичко в новия проект. Сградата в стил Belle Époque, заобиколена от пищни градини с гледка към княжеството, е проектирана от архитекта на Парижката опера Шарл Гарние. За управление на казиното той привлича Франсоа Блан, бизнесмен от Прованс, натрупал състояние от казино в Bad-Homburg. Блан учредява Société des Bains de Mer (SBM) през 1863 г. По това време хазартът е забранен във Франция и Италия и
казиното трупа фантастични печалби
които позволяват инвестиции в околните луксозни хотели върху скалата Speluges. Новият квартал е наречен на своя суверен Монте-Карло.
За много дълго време приходите на SBM и особено приходите от казиното са най-големият гарантиран паричен поток в хазната на княжеството. Постепенно SBM поема грижата за предоставяне на редица обществени услуги, включително и влаковата линия Ница-Ментон.
Днес SBM е поело мениджмънта на водещи институции в Монако, сред които казино Монте Карло, хотел дьо Пари и хотел Ермитаж. Компанията е най-големият работодател в Монако
От Франсоа Грималди, първият господар на Монако, до днешния – принц Албер II, историята му Княжеството и неговото суверенно семейство е дълга и богата, въпреки че Монако е една от най-малките държави в света.
автор: Светлана Ваташка
Напишете Коментар
