Корсика: La vie est belle и La Vita e Bella
Публикувано на: 02.05.2023 г.
Животът е красив, животът е прекрасен… особено на Корсика, островът, събрал в едно френското и италианското отношение към живота.
Описват Корсика като уникално, лъчезарно и пълно с изненади място. Това е островът на красотата – с огромно разнообразие от зашеметяващи пейзажи, райски плажове, историческо наследство и уникални традиции.
С дължина 183 км и ширина 85 км в най-широката си част, той е и четвъртият по големина остров в Средиземно море, разположен на 170 км от южните брегове на Франция, на 83 км от сверозападна Италия и на 11 км от Сардиния. С площ от 8722 km² и 339178 жители, Корсика е най-слабо населената френска територия. Удивителната природа е причината Корсика да бъде наричан „Острова на красотата“.
Източник: личен архив
Чуем ли „Корсика”, се сещаме за най-прочутия корсиканец – Наполеон Бонапарт. Той е роден през август 1769 г. в крайбрежния град Аячо – днес столицата на острова, което обяснява многобройните негови паметници, портрети, гравюри, картини, плакати, статуетки и сувенири, които ще видите в града.
След като получава образованието си във Франция, Наполеон се завръща у дома като млад офицер през 1789 г. и се опитва да посее семената на избухналата междувременно Френска революцията. Усилията му обаче се провалят и семейството му е принудено да се спасява във Франция през 1793 г.
Малката експозиция в родната му къща La Maison Bonaparte на ул. Saint Charles, превърната днес в музей, разказва за скромното му детство в семейството на адвоката Карло Буонапарте, типичен представител на дребната корсиканска аристокрация. Близо до нея, на Rue Forcioli-Conti, е красивата барокова катедрала, построена през 1582 г., където бъдещият император е кръстен на 21 юли 1771 г. Високият олтар е дарен от сестра му Полин.
Надолу по пътя йезуитската църква St. Erasme от 1617 г., посветена на рибарите от Аячо, е декорирана с красиви дървени модели на кораби.
Друга сбирка от мебели и на предмети от бита на фамилия Бонапарт е изложена в Musée Fesch на пешеходна улица Rue Cardinal-Fesch. Галерията, която носи името на доведения чичо на Наполеон – Джоузеф Феш, е известна с една от най-изящните колекции на италиански майстори във Франция, включително Ботичели, Козимо Тура и Джовани Белини. Съседната Bibliothèque Municipale може да се похвали с впечатляваща селекция от редки антични книги.
Източник: личен архив
Централният площад Place Foch е доминиран от мраморната фигура на Наполеон с четири лъва в краката му. Композицията е дело на местния скулптор Жером Маглиоли.
В северния край на площада е кметството, което също отдава почит на именития си съгражданин с колекцията в Salon Napoléonien на първия етаж. В нишата отляво на Rue Bonaparte е статуята на Дева Мария на милостта (La Madonnuccia) – покровителката на Аячо.
Но освен с местата, посветени на ранното детство на Наполеон, столицата на Корсика е известна и като процъфтяващ средиземноморски курорт, където богатото историческо и културно наследство се преплита с ослепителна природа. В центъра на Аячо се издига цитадела от 16 в., обградена от елегантни булеварди със сочещи към небето палми, яхтено пристанище, оживена крайбрежна улица със сгради в пастелни нюанси и уютни ресторанти, където непременно поръчайте барбун с чаша освежаващо Vermentino.
Именно тук туристите могат да усетят атмосферата на Аячо и прочутото гостоприемство на Ajaccian, култивирано от поколенията. Гостите на града ще открият традициите и обичаите на предците в редица кулинарни съкровища, като козето сирене, сочните колбаси, ароматния мед и изискани вина, които се предлагат всеки ден на оживения фермерски пазар на площад César-Campinichi (Place du Marché), северно от Place Foch.
Сн. Аячо днес е процъфтяващ средиземноморски курорт. Източник: личен архив
Многобройни забележителности, престижни музеи и религиозни паметници предоставят завладяваща представа за бурната история на най-големия град на острова и хората, които са я оформили.
Аячо (Аджациум) се споменава за първи път през 600 г. в писмо на папа Свети Григорий Велики. През 10 в. селото е опожарено от сарацините, а три века по-късно преминава в ръцете на генуезци, които през 1492 г. издигат цитаделата в града. През 16 в. корсиканският патриот Сампиеро Корсо, подпомогнат от французи и османци я превзема. Само за шест години островът е част от Франция – Франсоа II го връща отново на Република Генуа.
Следват години на разцвет – градът се разраства, цитаделата е укрепена, издигната е нова катедрала, пристанището е разширено. Амбициозната корсиканска буржоазия обаче иска независимост и до 1731 г. бунтовниците контролират голяма част от острова с изключение на Аячо, Бастия и Корте. През 1769 г. французите поемат контрола над Корсика и Аячо става негова столица. Градът продължава да расте и просперира през 19 в., превръщайки се в популярна дестинация за членовете на европейското висше общество.
По време на Втората световна война в Аячо е щабът на Корсиканската съпротива и става първият освободен френски град през септември 1943 г. Цялата военна история на Корсика е събрана в Musée a Bandera , разположен на север от Place de Gaulle на Rue Général-Levie. Колекцията съдържа оръжия, униформи, дневници и снимки, които свидетелстват за вековната борба на корсиканци за своята идентичност и свобода.
Източник: личен архив
Сгушен в сърцето на един от най-красивите заливи на острова - Golfe d'Ajaccio, бившият имперски град е идеална дестинация за любители на плажа и природата. Девствената брегова линия, осеяна с изящни пясъчни заливи, спокойни тюркоазени води и грапави острови от порфир, граничат с внушителни планини, надвиснали над брега и покрити със сняг.
Разположен на югозападния бряг на Корсика, градът е естествено защитен от Punta della Parata – скалист нос с изглед към девствените острови Iles Sanguinaires – гардовете на северния край на залива. Срещуположната му южна част La Rive Sud е място за любителите на водните спортове. Тук е слънчевият курорт Портичо – оживена туристическа зона с разнообразни атракции и услуги. Търсачите на уединение и спокойствие се отправят към плажовете Plage Verghia или Cala d'Orzu, разположени в най-отдалечения участък от брега. Очарованието и усамотението се подсилва от гъстите гори на Coti-Chiavari. Благодарение на всичко това Аячо се радва на мек климат през цялата година със сухи горещи лета, слънчеви зими и постоянен бриз край брега.
Автор: Светлана Ваташка
С дължина 183 км и ширина 85 км в най-широката си част, той е и четвъртият по големина остров в Средиземно море, разположен на 170 км от южните брегове на Франция, на 83 км от сверозападна Италия и на 11 км от Сардиния. С площ от 8722 km² и 339178 жители, Корсика е най-слабо населената френска територия. Удивителната природа е причината Корсика да бъде наричан „Острова на красотата“.
Източник: личен архив
Чуем ли „Корсика”, се сещаме за най-прочутия корсиканец – Наполеон Бонапарт. Той е роден през август 1769 г. в крайбрежния град Аячо – днес столицата на острова, което обяснява многобройните негови паметници, портрети, гравюри, картини, плакати, статуетки и сувенири, които ще видите в града.
След като получава образованието си във Франция, Наполеон се завръща у дома като млад офицер през 1789 г. и се опитва да посее семената на избухналата междувременно Френска революцията. Усилията му обаче се провалят и семейството му е принудено да се спасява във Франция през 1793 г.
Малката експозиция в родната му къща La Maison Bonaparte на ул. Saint Charles, превърната днес в музей, разказва за скромното му детство в семейството на адвоката Карло Буонапарте, типичен представител на дребната корсиканска аристокрация. Близо до нея, на Rue Forcioli-Conti, е красивата барокова катедрала, построена през 1582 г., където бъдещият император е кръстен на 21 юли 1771 г. Високият олтар е дарен от сестра му Полин.
Надолу по пътя йезуитската църква St. Erasme от 1617 г., посветена на рибарите от Аячо, е декорирана с красиви дървени модели на кораби.
Друга сбирка от мебели и на предмети от бита на фамилия Бонапарт е изложена в Musée Fesch на пешеходна улица Rue Cardinal-Fesch. Галерията, която носи името на доведения чичо на Наполеон – Джоузеф Феш, е известна с една от най-изящните колекции на италиански майстори във Франция, включително Ботичели, Козимо Тура и Джовани Белини. Съседната Bibliothèque Municipale може да се похвали с впечатляваща селекция от редки антични книги.
Източник: личен архив
Централният площад Place Foch е доминиран от мраморната фигура на Наполеон с четири лъва в краката му. Композицията е дело на местния скулптор Жером Маглиоли.
В северния край на площада е кметството, което също отдава почит на именития си съгражданин с колекцията в Salon Napoléonien на първия етаж. В нишата отляво на Rue Bonaparte е статуята на Дева Мария на милостта (La Madonnuccia) – покровителката на Аячо.
Но освен с местата, посветени на ранното детство на Наполеон, столицата на Корсика е известна и като процъфтяващ средиземноморски курорт, където богатото историческо и културно наследство се преплита с ослепителна природа. В центъра на Аячо се издига цитадела от 16 в., обградена от елегантни булеварди със сочещи към небето палми, яхтено пристанище, оживена крайбрежна улица със сгради в пастелни нюанси и уютни ресторанти, където непременно поръчайте барбун с чаша освежаващо Vermentino.
Именно тук туристите могат да усетят атмосферата на Аячо и прочутото гостоприемство на Ajaccian, култивирано от поколенията. Гостите на града ще открият традициите и обичаите на предците в редица кулинарни съкровища, като козето сирене, сочните колбаси, ароматния мед и изискани вина, които се предлагат всеки ден на оживения фермерски пазар на площад César-Campinichi (Place du Marché), северно от Place Foch.
Сн. Аячо днес е процъфтяващ средиземноморски курорт. Източник: личен архив
Многобройни забележителности, престижни музеи и религиозни паметници предоставят завладяваща представа за бурната история на най-големия град на острова и хората, които са я оформили.
Аячо (Аджациум) се споменава за първи път през 600 г. в писмо на папа Свети Григорий Велики. През 10 в. селото е опожарено от сарацините, а три века по-късно преминава в ръцете на генуезци, които през 1492 г. издигат цитаделата в града. През 16 в. корсиканският патриот Сампиеро Корсо, подпомогнат от французи и османци я превзема. Само за шест години островът е част от Франция – Франсоа II го връща отново на Република Генуа.
Следват години на разцвет – градът се разраства, цитаделата е укрепена, издигната е нова катедрала, пристанището е разширено. Амбициозната корсиканска буржоазия обаче иска независимост и до 1731 г. бунтовниците контролират голяма част от острова с изключение на Аячо, Бастия и Корте. През 1769 г. французите поемат контрола над Корсика и Аячо става негова столица. Градът продължава да расте и просперира през 19 в., превръщайки се в популярна дестинация за членовете на европейското висше общество.
По време на Втората световна война в Аячо е щабът на Корсиканската съпротива и става първият освободен френски град през септември 1943 г. Цялата военна история на Корсика е събрана в Musée a Bandera , разположен на север от Place de Gaulle на Rue Général-Levie. Колекцията съдържа оръжия, униформи, дневници и снимки, които свидетелстват за вековната борба на корсиканци за своята идентичност и свобода.
Източник: личен архив
Сгушен в сърцето на един от най-красивите заливи на острова - Golfe d'Ajaccio, бившият имперски град е идеална дестинация за любители на плажа и природата. Девствената брегова линия, осеяна с изящни пясъчни заливи, спокойни тюркоазени води и грапави острови от порфир, граничат с внушителни планини, надвиснали над брега и покрити със сняг.
Разположен на югозападния бряг на Корсика, градът е естествено защитен от Punta della Parata – скалист нос с изглед към девствените острови Iles Sanguinaires – гардовете на северния край на залива. Срещуположната му южна част La Rive Sud е място за любителите на водните спортове. Тук е слънчевият курорт Портичо – оживена туристическа зона с разнообразни атракции и услуги. Търсачите на уединение и спокойствие се отправят към плажовете Plage Verghia или Cala d'Orzu, разположени в най-отдалечения участък от брега. Очарованието и усамотението се подсилва от гъстите гори на Coti-Chiavari. Благодарение на всичко това Аячо се радва на мек климат през цялата година със сухи горещи лета, слънчеви зими и постоянен бриз край брега.
Автор: Светлана Ваташка
Напишете Коментар
