Великолепните чешки замъци (част 2)
Публикувано на: 25.08.2023 г.
Чешката република е страна с някои от най-впечатляващите и добре запазени замъци в света. Те са свидетели на важни събития, битки, промени в политиката, религията и културата. Кралство Бохемия е част от Свещената Римска империя. След нейното разпадане територията му става част от Австрийската империя на Хабсбургите и Австро-Унгарската империя. Когато и тя престава да съществува, е създадена Чехословакия (1918 г.), за да се разпадне години по-късно на Словакия и Чехия (1993 г.).
Обиколката на великолепните замъци в Бохемия, Моравия и Чешка Силезия продължава.
Карлщайн (Karlstejn)
Сн.: Susbany / Pixabay
Замъкът Карлщайн е само на 30 км югозападно от Прага. Крепостта e построена в периода 1348-1364 г. като скривалище за короната на императора на Свещената Римска империя и чешки владетел Карл IV и оттогава се смята за един от най-добрите чешки замъци.
Дворцовият комплекс се извисява на хълм над зелени гори и лозя. В най-ниската му точка извън крепостните стени е селището, а над него е дворецът над бургграфа. Над тях е разположен двуетажният императорски палат за краля и неговия двор и по-малката Марианска кула с църквата на Дева Мария и параклисите на св. Екатерина и на Светия кръст, чиито сводести тавани са покрити с полускъпоценни камъни и позлатена мазилка. Над всички тях доминира Голяма кула, в се съхранявали чешките кралски съкровища.
След векове на разруха, днес той е възстановен в целия си блясък. Освен красиво обзаведени стаи, тук ще видите реплики на кралските бижута на императора на Свещената Римска империя, короната на св. Вацлав, Рицарската зала с гербовете, спалнята на Карл IV и залата за аудиенции.
Хлубока (Hluboka)
Сн.: Leonhard Niederwimmer / Pixabay
Това е един от най-известните, най-красивите и най-посещаваните замъци в Чехия, разположен над р. Вълтава, на 9 км от Ческе Будейовице в Южна Бохемия и на 140 км южно от Прага.
Първоначално замъкът е издигнат от Пршемисл Отакар II през 1256 г. като отбранителна крепост срещу неговия брат и съперник Вацлав III, който управлявал Моравия, разрушена през 17 в. През 1661 г. тя става собственост на семейство Шварценберг. През 19 в. принц Ян Адолф II Шварценберг , вдъхновен от английския Уиндзор, го превръща в неоготическо имение.
Произходът на сегашното име на замъка е спорен. Според някои името идва от местоположението му дълбоко в гората, а други считат, че се дължи на конструкцията на укреплението върху скала над дълбоката долина на Вълтава. Третата версия е, че името идва от кладенеца в крепостта, който е на 125 м дълбочина.
Замъкът Хлубока се състои от 140 богато декорирани стаи и 11 впечатляващи кули и бастиони, заобиколени от прекрасен парк. Стените и таваните на първия етаж са декорирани с фина резба, а спалнята и будоарът на принцеса Елеонора, дрешникът на Хамилтън и читалнята са украсени с картини на европейски майстори от 16-18 в. Помещенията са изпълнени с елегантни мебели, китайски вази от 18 в., кристални полилеи, ренесансови витражи на прозорци и делфтски порцелан.
Боузов (Bouzov)
Сн.: Tomáš Zrnka / Pixabay
Романтичният замък се намира на 35 км от Оломоуц в Централна Моравия. Той е построен в началото на 13 в. като крепост за контрол на търговския път от Оломоуц до Лощице, която два века по-късно е подсилена и разширена. Укрепеното имение носи името на първия си собственик – дребен аристократ на име Буз от семейство Блудовец, които са първите му регистрирани собственици в периода от 1317 до 1339 г. Впоследствие той преминава в ръцете на лордовете на Кунщат, най-известният член от които е Георги от Подебрадие, роден в Боузов през 1420 г. и коронясан за чешки крал през 1458 г.
През 1558 г. замъкът е почти изцяло изпепелен. До 1696 г., когато е придобит от Великия магистър на Ордена на тевтонските рицари Франциск Луи от Пфалц-Нойбург, той сменя няколко собственика. От 17 в. до края на Първата световна война крепостта е лятна резиденция на Ордена. Днешният му вид се дължи на Великия магистър ерцхерцог Ойген Фердинанд Пий Бернхард Феликс Мария от Австрия-Тешен, който вдъхновен от късната готика и архитектурата на ранния Ренесанс в Германия и Холандия го реконструира.
Осеметажна наблюдателна кула с височина 58 м доминира над укрепеното имение, а останалите сгради под формата на подкова, бастионите и бойниците са групирани около нея. Крепостта е опасана от сух ров и два подвижни моста на него. Готическите сводове и стените в Рицарската зала готическите са украсени с гербовете на всички Велики майстори на Бузов, а в параклиса са погребани шестима велики магистъра на ордена в периода 1395-1515 г. Замъкът е конфискуван от нацистите през 1939 г. Символите на ордена на тевтонските рицари днес още са по стените на замъка.
Кост (Hrad Kost)
Сн.: Mirosław i Joanna Bucholc / Pixabay
Закътан в гъста гора в района на Чески Радж, замъкът вероятно е построен в средата на 14 в. Въпреки някои реконструкции през 50-те години на миналия век, той е запазил оригиналния си вид. За негов основател се сочи фамилията Вартемберк, която построява каменна крепост с отбранителна кръгла кула, т. нар. бергфрит. Първото писмено сведение за крепостта е от 1349 г. от Бенеш от Вартемберк, който се подписва като Benessius de Costy. От тук произлиза и името на замъка – Кост. Неговият наследник Петр е хофмайстер в двора на Карл IV, благодарение на което превръща дървената конструкция в каменно укрепление във вид, запазен и до днес. През 18 в. имотът става собственост на италианската фамилия Дал Борго, която приема фамилията Нетолики. Комунистическият режим го конфискува от наследника Анна Мария дал Борго Нетолики през 1948 г. и го превръща в музей на готическото и ренесансовото изкуство. 40 години по-късно той е върнат на сина Джовани Кински дал Борго, който заедно с брат си Пио Кински дал Борго го управлява чрез акционерното дружество Kinský dal Borgo.
Карлщайн (Karlstejn)
Сн.: Susbany / Pixabay
Замъкът Карлщайн е само на 30 км югозападно от Прага. Крепостта e построена в периода 1348-1364 г. като скривалище за короната на императора на Свещената Римска империя и чешки владетел Карл IV и оттогава се смята за един от най-добрите чешки замъци.
Дворцовият комплекс се извисява на хълм над зелени гори и лозя. В най-ниската му точка извън крепостните стени е селището, а над него е дворецът над бургграфа. Над тях е разположен двуетажният императорски палат за краля и неговия двор и по-малката Марианска кула с църквата на Дева Мария и параклисите на св. Екатерина и на Светия кръст, чиито сводести тавани са покрити с полускъпоценни камъни и позлатена мазилка. Над всички тях доминира Голяма кула, в се съхранявали чешките кралски съкровища.
След векове на разруха, днес той е възстановен в целия си блясък. Освен красиво обзаведени стаи, тук ще видите реплики на кралските бижута на императора на Свещената Римска империя, короната на св. Вацлав, Рицарската зала с гербовете, спалнята на Карл IV и залата за аудиенции.
Хлубока (Hluboka)
Сн.: Leonhard Niederwimmer / Pixabay
Това е един от най-известните, най-красивите и най-посещаваните замъци в Чехия, разположен над р. Вълтава, на 9 км от Ческе Будейовице в Южна Бохемия и на 140 км южно от Прага.
Първоначално замъкът е издигнат от Пршемисл Отакар II през 1256 г. като отбранителна крепост срещу неговия брат и съперник Вацлав III, който управлявал Моравия, разрушена през 17 в. През 1661 г. тя става собственост на семейство Шварценберг. През 19 в. принц Ян Адолф II Шварценберг , вдъхновен от английския Уиндзор, го превръща в неоготическо имение.
Произходът на сегашното име на замъка е спорен. Според някои името идва от местоположението му дълбоко в гората, а други считат, че се дължи на конструкцията на укреплението върху скала над дълбоката долина на Вълтава. Третата версия е, че името идва от кладенеца в крепостта, който е на 125 м дълбочина.
Замъкът Хлубока се състои от 140 богато декорирани стаи и 11 впечатляващи кули и бастиони, заобиколени от прекрасен парк. Стените и таваните на първия етаж са декорирани с фина резба, а спалнята и будоарът на принцеса Елеонора, дрешникът на Хамилтън и читалнята са украсени с картини на европейски майстори от 16-18 в. Помещенията са изпълнени с елегантни мебели, китайски вази от 18 в., кристални полилеи, ренесансови витражи на прозорци и делфтски порцелан.
Боузов (Bouzov)
Сн.: Tomáš Zrnka / Pixabay
Романтичният замък се намира на 35 км от Оломоуц в Централна Моравия. Той е построен в началото на 13 в. като крепост за контрол на търговския път от Оломоуц до Лощице, която два века по-късно е подсилена и разширена. Укрепеното имение носи името на първия си собственик – дребен аристократ на име Буз от семейство Блудовец, които са първите му регистрирани собственици в периода от 1317 до 1339 г. Впоследствие той преминава в ръцете на лордовете на Кунщат, най-известният член от които е Георги от Подебрадие, роден в Боузов през 1420 г. и коронясан за чешки крал през 1458 г.
През 1558 г. замъкът е почти изцяло изпепелен. До 1696 г., когато е придобит от Великия магистър на Ордена на тевтонските рицари Франциск Луи от Пфалц-Нойбург, той сменя няколко собственика. От 17 в. до края на Първата световна война крепостта е лятна резиденция на Ордена. Днешният му вид се дължи на Великия магистър ерцхерцог Ойген Фердинанд Пий Бернхард Феликс Мария от Австрия-Тешен, който вдъхновен от късната готика и архитектурата на ранния Ренесанс в Германия и Холандия го реконструира.
Осеметажна наблюдателна кула с височина 58 м доминира над укрепеното имение, а останалите сгради под формата на подкова, бастионите и бойниците са групирани около нея. Крепостта е опасана от сух ров и два подвижни моста на него. Готическите сводове и стените в Рицарската зала готическите са украсени с гербовете на всички Велики майстори на Бузов, а в параклиса са погребани шестима велики магистъра на ордена в периода 1395-1515 г. Замъкът е конфискуван от нацистите през 1939 г. Символите на ордена на тевтонските рицари днес още са по стените на замъка.
Кост (Hrad Kost)
Сн.: Mirosław i Joanna Bucholc / Pixabay
Закътан в гъста гора в района на Чески Радж, замъкът вероятно е построен в средата на 14 в. Въпреки някои реконструкции през 50-те години на миналия век, той е запазил оригиналния си вид. За негов основател се сочи фамилията Вартемберк, която построява каменна крепост с отбранителна кръгла кула, т. нар. бергфрит. Първото писмено сведение за крепостта е от 1349 г. от Бенеш от Вартемберк, който се подписва като Benessius de Costy. От тук произлиза и името на замъка – Кост. Неговият наследник Петр е хофмайстер в двора на Карл IV, благодарение на което превръща дървената конструкция в каменно укрепление във вид, запазен и до днес. През 18 в. имотът става собственост на италианската фамилия Дал Борго, която приема фамилията Нетолики. Комунистическият режим го конфискува от наследника Анна Мария дал Борго Нетолики през 1948 г. и го превръща в музей на готическото и ренесансовото изкуство. 40 години по-късно той е върнат на сина Джовани Кински дал Борго, който заедно с брат си Пио Кински дал Борго го управлява чрез акционерното дружество Kinský dal Borgo.
Напишете Коментар
