Реваншът на Родос
Публикувано на: 24.04.2024 г.
Хиляди туристи от Европа, Азия и Северна Америка, които миналата година бяха принудени да напуснат Родос – най-големия от Додеканезите (озн. дванайсет острова), заради пожарите, вече се редят на опашка да се върнат на острова. Първата в света схема за обезщетение е задействана от гръцкото Министерство на туризма.
„Реваншът” на Родос е електронен ваучер на стойност от 300 до 500 евро, който евакуираните от пожарите през юли миналата година ще могат да оползотворят на острова – в хотел или вила, или да осребрят. Това може да стане през два периода тази година – от 11 април до 31 май и от 1 октомври до 15 ноември. Според гръцките власти 25 000 туристи имат право на компенсация, което ще върне Родос на туристическата карта.
Сн.: личен архив
Четвъртият по големина
гръцки остров – след Крит, Евия и Митилини, отстои на около 460 км югоизточно от Атина, на 380 км западно от Кипър и само на 18 км югозападно от Турция. Погледнат от въздуха наподобява острие на копие с дължина 77 км, ширината 37 км и общата площ от 1401 квадратни километра. Бреговата му линия е 253 километра, а най-високата му точка е планината Атавирос – 1210 метра.
Сн.: личен архив
От дълбока древност Родос се свързва с бога на Слънцето Хелиос, на когото Зевс обещал онова парче земя, което изплува от морето. Затова легендите разказват, че първите заселници са хелиадите – потомците на бога-слънце и океанидата Климена, и телхините – морски духове, родени от връзката на Понт (морето) с Гея (Майката Земя), които помогнали на островитяните да станат умели мореплаватели и занаятчии.
В древността островът е известен под много други имена – Офиуса (заради огромната популация на змии), Астерия (причината е ясният небосвод над него), Макария (поради неземната си красота) и Атавирия (на едноименната планина).
Сн.: личен архив
Първите колонизатори са карийците, последвани от финикийците – великите мореплаватели на древността, водени от лидера си Кадъм, които го превръщат във важен търговски център, последвани от минойците от Крит. Около 1400 г.пр.н.е. ахейците създават мощна държава, покорена от дорийците, които основават Линдос, Ялисос и Камирос. Стратегическата позиция на острова е неговата
благословия и проклятие
през следващите векове той става все по-богат и могъщ – между Х и VI в. родосци колонизират западното крайбрежие на Мала Азия, Сицилия, Франция и Испания. Но богатството му го превръща в апетитна хапка за перси, атиняни и спартанци. През 305 г.пр.н.е. жителите му отстояват една продължителна обсада от армията на македонския цар Деметрий Полиоркет. В чест на тази победа родосци издигат огромен паметник на Хелиос, известен като Колоса от Родос – едно от 7-те чудеса на древния свят, изваян от Харес от Линдос, ученик на прочутия Лизип. Трябват му 12 години да създаде 33-метровия гигант, стъпил на входа на пристанището, който оцелява едва 56 години. След силното земетресение почти десет века металните и мраморни отломки са разхвърляни наоколо – до 654 г., когато арабите нахлуват в Родос и ги продават на евреи от Сирия, натоварени на керван от 900 камили.
Сн.: личен архив
Родос е известен още като
Острова на рицарите
първи тук акостират Ричард Лъвското сърце и френският крал Филип, за да търсят наемници за Третия кръстоносен поход. Впоследствие той преминава под управлението на Генуа, чийто адмирал Виньоло Виньоли го продава заедно с Кос и Лерос на рицарите на Св. Йоан в Йерусалим през 1306 г., които го превръщат в бастион за западното християнство в Източното Средиземноморие.
Западните рицари правят от острова могъщ търговски център. На него се настаняват големи търговски и банкови къщи от Флоренция. Морските пътища са защитени от три военни галери. На пазарите се търгуват коприна и вълна, жито, захар, зехтин и вино, парфюми, шафран, восък, черен пипер.
Сн.: личен архив
Разцветът приключва на 29 декември 1522 г., когато след продължителна обсада великият магистър Вилиер дьо л'Ил Адам предава острова на Сюлейман Великолепни. Затова днес
столицата е толкова специална
с крепостните стени, които опасват стария град, с останките от някога великолепните християнски храмове и двореца на Великия магистър, ползван за лятна резиденция от диктатора Мусолини, и великолепната часовникова кула, построена от Фехти паша през 1857 г.. Най-осезаемо е влиянието на европейските рицари, които превръщат острова плацдам към Светите земи в периода от 1309 до 1523 г. На Родос е главна квартира на рицарите от Ордена на Св. Йоан от Йерусалим, които го окупират след като губят Акра – последната си крепост в Палестина, през 1291 г. Те превръщат основния град в укрепен бастион, който да устои на продължителните обсади на мамелюшкия султанат в Египет (1444 г.) и на Мехмет II през 1480 г. След шестмесечна обсада Родос най-накрая пада през 1522 г.
Сн.: личен архив
И до днес средновековният град е опасан от 4-километрова крепостна стена, чиито основни порти са свързани с 600-метровата Улица на рицарите, по която са разположени хановете на воините от Испания, Франция, Прованс и Италия, чиито гербове все още красят сградите. Експерти от ЮНЕСКО считат Горния град за един от най-красивите градски ансамбли от готическия период. В Долния град готическата архитектура съжителства с джамии, обществени бани и други сгради от османския период.
Входът на Мандраки
старото пристанище на Родос, е увенчан с две колони и бронзови статуи на елени. Това е най-сниманата забележителност на Родос, символ на острова, защото според легендите тук се е издигал Колосът.
Извън градските стени се намира новият град с някои наистина впечатляващи сгради от периода на италианското управление на острова, като Nomarchia (която напомня на Двореца на дожите във Венеция), пощата, кметството, театъра и църквата „Благовещение”. В южната част на града е паркът „Родини”, където в древността се е намирало прочутото училище по риторика, в което са учили Юлий Цезар и Цицерон. В съседство са останките от античен стадион, одеон и храм на Аполон Питиос.
Изумителна гледка се открива
от Акропола на Линдос, построен върху надвисналата над селището скала. То е магнит за туристи не само заради живописните си улички и уникална атмосфера, но и заради плажа, известен от филма "Оръдията на Навароне" с Антъни Куин.
Сн.: личен архив
Друг известен плаж е Фалираки – 6,5 километра брегова ивица, посипана със златист пясък, шезлонги и чадъри, но и с удивителна природа и кристално чисти води.
Уникално преживяване предлага и Долината на пеперудите, дом на нощната пеперуда Panaxia Quadripunctaria. Природният парк е на 23 км от столицата Родос и е защитена по силата на европейската екологична мрежа Натура 2000, заедно със Седемте извора и планината на пророк Илия.
Сн.: личен архив
Четвъртият по големина
гръцки остров – след Крит, Евия и Митилини, отстои на около 460 км югоизточно от Атина, на 380 км западно от Кипър и само на 18 км югозападно от Турция. Погледнат от въздуха наподобява острие на копие с дължина 77 км, ширината 37 км и общата площ от 1401 квадратни километра. Бреговата му линия е 253 километра, а най-високата му точка е планината Атавирос – 1210 метра.
Сн.: личен архив
От дълбока древност Родос се свързва с бога на Слънцето Хелиос, на когото Зевс обещал онова парче земя, което изплува от морето. Затова легендите разказват, че първите заселници са хелиадите – потомците на бога-слънце и океанидата Климена, и телхините – морски духове, родени от връзката на Понт (морето) с Гея (Майката Земя), които помогнали на островитяните да станат умели мореплаватели и занаятчии.
В древността островът е известен под много други имена – Офиуса (заради огромната популация на змии), Астерия (причината е ясният небосвод над него), Макария (поради неземната си красота) и Атавирия (на едноименната планина).
Сн.: личен архив
Първите колонизатори са карийците, последвани от финикийците – великите мореплаватели на древността, водени от лидера си Кадъм, които го превръщат във важен търговски център, последвани от минойците от Крит. Около 1400 г.пр.н.е. ахейците създават мощна държава, покорена от дорийците, които основават Линдос, Ялисос и Камирос. Стратегическата позиция на острова е неговата
благословия и проклятие
през следващите векове той става все по-богат и могъщ – между Х и VI в. родосци колонизират западното крайбрежие на Мала Азия, Сицилия, Франция и Испания. Но богатството му го превръща в апетитна хапка за перси, атиняни и спартанци. През 305 г.пр.н.е. жителите му отстояват една продължителна обсада от армията на македонския цар Деметрий Полиоркет. В чест на тази победа родосци издигат огромен паметник на Хелиос, известен като Колоса от Родос – едно от 7-те чудеса на древния свят, изваян от Харес от Линдос, ученик на прочутия Лизип. Трябват му 12 години да създаде 33-метровия гигант, стъпил на входа на пристанището, който оцелява едва 56 години. След силното земетресение почти десет века металните и мраморни отломки са разхвърляни наоколо – до 654 г., когато арабите нахлуват в Родос и ги продават на евреи от Сирия, натоварени на керван от 900 камили.
Сн.: личен архив
Родос е известен още като
Острова на рицарите
първи тук акостират Ричард Лъвското сърце и френският крал Филип, за да търсят наемници за Третия кръстоносен поход. Впоследствие той преминава под управлението на Генуа, чийто адмирал Виньоло Виньоли го продава заедно с Кос и Лерос на рицарите на Св. Йоан в Йерусалим през 1306 г., които го превръщат в бастион за западното християнство в Източното Средиземноморие.
Западните рицари правят от острова могъщ търговски център. На него се настаняват големи търговски и банкови къщи от Флоренция. Морските пътища са защитени от три военни галери. На пазарите се търгуват коприна и вълна, жито, захар, зехтин и вино, парфюми, шафран, восък, черен пипер.
Сн.: личен архив
Разцветът приключва на 29 декември 1522 г., когато след продължителна обсада великият магистър Вилиер дьо л'Ил Адам предава острова на Сюлейман Великолепни. Затова днес
столицата е толкова специална
с крепостните стени, които опасват стария град, с останките от някога великолепните християнски храмове и двореца на Великия магистър, ползван за лятна резиденция от диктатора Мусолини, и великолепната часовникова кула, построена от Фехти паша през 1857 г.. Най-осезаемо е влиянието на европейските рицари, които превръщат острова плацдам към Светите земи в периода от 1309 до 1523 г. На Родос е главна квартира на рицарите от Ордена на Св. Йоан от Йерусалим, които го окупират след като губят Акра – последната си крепост в Палестина, през 1291 г. Те превръщат основния град в укрепен бастион, който да устои на продължителните обсади на мамелюшкия султанат в Египет (1444 г.) и на Мехмет II през 1480 г. След шестмесечна обсада Родос най-накрая пада през 1522 г.
Сн.: личен архив
И до днес средновековният град е опасан от 4-километрова крепостна стена, чиито основни порти са свързани с 600-метровата Улица на рицарите, по която са разположени хановете на воините от Испания, Франция, Прованс и Италия, чиито гербове все още красят сградите. Експерти от ЮНЕСКО считат Горния град за един от най-красивите градски ансамбли от готическия период. В Долния град готическата архитектура съжителства с джамии, обществени бани и други сгради от османския период.
Входът на Мандраки
старото пристанище на Родос, е увенчан с две колони и бронзови статуи на елени. Това е най-сниманата забележителност на Родос, символ на острова, защото според легендите тук се е издигал Колосът.
Извън градските стени се намира новият град с някои наистина впечатляващи сгради от периода на италианското управление на острова, като Nomarchia (която напомня на Двореца на дожите във Венеция), пощата, кметството, театъра и църквата „Благовещение”. В южната част на града е паркът „Родини”, където в древността се е намирало прочутото училище по риторика, в което са учили Юлий Цезар и Цицерон. В съседство са останките от античен стадион, одеон и храм на Аполон Питиос.
Изумителна гледка се открива
от Акропола на Линдос, построен върху надвисналата над селището скала. То е магнит за туристи не само заради живописните си улички и уникална атмосфера, но и заради плажа, известен от филма "Оръдията на Навароне" с Антъни Куин.
Сн.: личен архив
Друг известен плаж е Фалираки – 6,5 километра брегова ивица, посипана със златист пясък, шезлонги и чадъри, но и с удивителна природа и кристално чисти води.
Уникално преживяване предлага и Долината на пеперудите, дом на нощната пеперуда Panaxia Quadripunctaria. Природният парк е на 23 км от столицата Родос и е защитена по силата на европейската екологична мрежа Натура 2000, заедно със Седемте извора и планината на пророк Илия.
Напишете Коментар
