Да изпиташ радостта на Джункану
Публикувано на: 09.08.2023 г.
Джункану (junkanoo) е бахамски пъстроцветен уличен парад, който се провежда всяка година на 26 декември и на Нова година. Маскарадната традиция, символ на бахамската идентичност и артистично изразяване, е донесена от западноафриканските предци.
Пищните карнавали са традиция на Карибите и в Централна и Южна Америка. Два дни през всяка зима главната улица на Насау, столицата на Бахамите, се превръща във френетичен поток от цветове, звуци и тела. Затова ако по Коледа (26 декември) и Нова година (1 януари) сте на Бахамските острови - архипелаг с население под 400 000 души, ще се озовете във вихъра на Джункану (Junkanoo) – празник, който отразява микса от културните традиции на местното население и на робите, докарани от Западна Африка. Пъстрият фестивал има две издания – Boxing Day (деня след Коледа) и сутринта на Нова година, и лятно - в Деня на независимостта (Junkanoo Summer Fest, 10 юли).
Junkanoo е уникален, динамичен и колоритен парад на островитяните, облечени в пъстри костюми и обкичени с пера, поклащайки се в ритъма на Rush, гарниран със звуците на безброй звънци, хлопала, барабани, клаксони и свирки. Но
корените на празника са обвити в мистерия
те датират от 18-19 в. Историята на Junkanoo е дълбоко преплетена с историята на робството на страната. Въпреки че произходът на името му е спорен, празничните дни по Коледа и Нова година са единствените, в които робите са получавали почивка от принудителния си труд и са отбелязвали това с танци и музика, облечени в специални костюми.
Смята се, че родоначалник на Junkanoo е легендарният африкански племенен вожд Джон Кано, роб в Западна Индия, по чието настояване неговият народ получил правото да празнува три дни по време на Коледа. Робите слагали цветни маски и пеейки, покачени на кокили, обикаляли именията.
Сн.: Личен архив
По отношение на името има две версии – първата е, че идва от френското L'inconnu (неизвестният), заради маските, които правят анонимни участниците в карнавала, а втората – че произлиза от шотландското junk enoo (букв. достатъчно боклук).
Редица доказателства сочат за негова родина Ямайка, откъдето се разпространява към останалите острови на англоезичните Кариби, в Белиз (Централна Америка), както и в Уилмингтън (Северна Каролина, САЩ). Традицията на континента замира с премахването на робството, но се запазва в уличните паради, които днес се организират през юни в Маями и в Кий Уест – през октомври.
Сн.: Личен архив
Junkanoo - един от най-прочутите и оживени карнавали на
Карибите, днес се счита за
празник на бахамската култура и идентичност
Месеци наред участниците в него – до 1000 местни жители, подготвят цветните си костюми и измислят танцовите съчетания, с които да преминат през Bay Street в центъра на Насау и на останалите 16 острова от архипелага. За историка Арлийн Наш Фъргюсън това е страст за цял живот. Тя е само на четири години, когато за пръв път, вдъхновена от чичо си Ивърн Босфийлд, участва в карнавала. Той е човекът, убедил правителството да възобнови парада, след забраната заради последвал бунт през 40-те години на миналия век. „Това не беше нещо, което „добрите“ хора правят в онези дни“, спомня си Арлийн. „Имаше социална стигма, свързана с него и особено когато ставаше дума за жени. Но семейството ми реши, че е добре да се включа и ми позволиха да участвам. Както се казва – останалото е история“.
Историкът разказва, че в началото костюмите са правени от подръчни материали – предимно пера, палмови клони, листа и хартия.
Сн.: Личен архив
През 2019 г. Бахамските острови пострадаха от урагана Дориан, най-мощната буря, връхлитала някога страната. През следващата година пандемията нанесе огромен удар на туристическата индустрия в страната и наложи отмяната на парадите през есента и зимата. Традицията обаче устоя на превратностите и Фъргюсън се надява, че духът на фестивала ще помогне на страната ѝ да премине през трудни времена сега и в бъдеще, както се е случвало в миналото.
Светлана Ваташка
По материали от чуждия печат
Junkanoo е уникален, динамичен и колоритен парад на островитяните, облечени в пъстри костюми и обкичени с пера, поклащайки се в ритъма на Rush, гарниран със звуците на безброй звънци, хлопала, барабани, клаксони и свирки. Но
корените на празника са обвити в мистерия
те датират от 18-19 в. Историята на Junkanoo е дълбоко преплетена с историята на робството на страната. Въпреки че произходът на името му е спорен, празничните дни по Коледа и Нова година са единствените, в които робите са получавали почивка от принудителния си труд и са отбелязвали това с танци и музика, облечени в специални костюми.
Смята се, че родоначалник на Junkanoo е легендарният африкански племенен вожд Джон Кано, роб в Западна Индия, по чието настояване неговият народ получил правото да празнува три дни по време на Коледа. Робите слагали цветни маски и пеейки, покачени на кокили, обикаляли именията.
Сн.: Личен архив
По отношение на името има две версии – първата е, че идва от френското L'inconnu (неизвестният), заради маските, които правят анонимни участниците в карнавала, а втората – че произлиза от шотландското junk enoo (букв. достатъчно боклук).
Редица доказателства сочат за негова родина Ямайка, откъдето се разпространява към останалите острови на англоезичните Кариби, в Белиз (Централна Америка), както и в Уилмингтън (Северна Каролина, САЩ). Традицията на континента замира с премахването на робството, но се запазва в уличните паради, които днес се организират през юни в Маями и в Кий Уест – през октомври.
Сн.: Личен архив
Junkanoo - един от най-прочутите и оживени карнавали на
Карибите, днес се счита за
празник на бахамската култура и идентичност
Месеци наред участниците в него – до 1000 местни жители, подготвят цветните си костюми и измислят танцовите съчетания, с които да преминат през Bay Street в центъра на Насау и на останалите 16 острова от архипелага. За историка Арлийн Наш Фъргюсън това е страст за цял живот. Тя е само на четири години, когато за пръв път, вдъхновена от чичо си Ивърн Босфийлд, участва в карнавала. Той е човекът, убедил правителството да възобнови парада, след забраната заради последвал бунт през 40-те години на миналия век. „Това не беше нещо, което „добрите“ хора правят в онези дни“, спомня си Арлийн. „Имаше социална стигма, свързана с него и особено когато ставаше дума за жени. Но семейството ми реши, че е добре да се включа и ми позволиха да участвам. Както се казва – останалото е история“.
Историкът разказва, че в началото костюмите са правени от подръчни материали – предимно пера, палмови клони, листа и хартия.
Сн.: Личен архив
През 2019 г. Бахамските острови пострадаха от урагана Дориан, най-мощната буря, връхлитала някога страната. През следващата година пандемията нанесе огромен удар на туристическата индустрия в страната и наложи отмяната на парадите през есента и зимата. Традицията обаче устоя на превратностите и Фъргюсън се надява, че духът на фестивала ще помогне на страната ѝ да премине през трудни времена сега и в бъдеще, както се е случвало в миналото.
Светлана Ваташка
По материали от чуждия печат
Напишете Коментар
