Мистерията „Стоунхендж”
Публикувано на: 16.10.2023 г.
Стоунхендж е може би най-известният праисторически паметник в света. Построен преди 4500 години, приблизително по същото време с Голямата пирамида в Египет, масивният монумент е без аналог. От векове историци и археолози се опитват да разгадаят мистерии на Стоунхендж, чието издигане е отнело на неолитните строители около 1600 години, според радиовъглеродното датиране. Разположен в южна Англия, той се състои от приблизително 100 масивни изправени каменни блокове, подредени в кръг.
Мегалитът е строен на няколко етапа
Археолозите смятат, че най-ранната структура е отпреди 5000 или повече години. Първо, неолитните британци са използвали примитивни инструменти, вероятно от еленови рога, с които са изкопали масивен кръгъл ров и насип в равнината Солсбъри. Според някои изследователи дълбоките ями от онази епоха, разположени в кръга, известни като дупки на Обри на името на Джон Обри, антикварят от 17 в., който ги е открил, са държали дървени стълбове.
Няколко века по-късно строителите на Стоунхендж са издигнали около 80 монолитни камъка, 43 от които запазени до днес, в кръгла формация.
Около 2000 г.пр.н.е. е третата фаза на строителството, когато плочи от местен пясъчник, наречен сарсен, са подредени във външен полумесец или пръстен. От тях днес са останали 50, но учените предполагат, че са били далеч повече.
Сн.:Личен архив
В ранната бронзова епоха са издигнати
много надгробни могили
Затова много съвременни учени считат, че Стоунхендж някога е бил гробище, без да могат да определят за какви други цели и ритуали е служил. Конструкцията му е още по-объркваща, защото докато пясъчните плочи на външния му пръстен идват от местни кариери, учените са проследили сините камъни, които изграждат вътрешния му пръстен чак до хълмовете Пресели в Уелс, на около 200 мили от мястото, където се намира Стоунхендж на равнината Солсбъри.
Сарсенът на Стоунхендж, от който най-големият тежи повече от 40 тона и се издига на 24 фута, вероятно е бил извлечен от кариери на 25 мили северно от равнината Солсбъри и транспортиран с помощта на шейни и въжета. Вероятно те са били разпръснати в непосредствена близост, когато неолитните архитекти са направили първа копка.
Сн.:Личен архив
Как тогава праисторическите строители без да познават колелото и да притежават сложни метални инструменти и да имат инженерни познания са превозили камъните на толкова голямо разстояние?
Хипотезата на учените
е, че са правили шейни и стволове на дървета, за да превозят сините камъни от хълмовете Пресели. След това са ги прехвърлили върху салове, за да ги прекарат по крайбрежието на Уелс и след това нагоре по река Ейвън към Солсбъри.
Сн.:Личен архив
Четири от сарсените са украсени със стотици резби, изобразяващи глави на брадви и няколко ками. Изглежда, че са бронзови брадви от типа Arreton Down, характерни за периода от около 1750–1500 г. пр.н.е. Вероятно те символизират власт или статус в обществото от ранната бронзова епоха или са били свързани по някакъв начин с близки погребения в кръгли могили.
Каменните декорации в Стоунхендж са били добавени във време на големи промени в праисторията, точно когато познанията за обработката на метал, заедно с прехода към погребението на индивиди с гробни предмети, пристигат от континента.
Строителите са енигма
версиите варират – от тази, че мегалитът е дело на магьосника Мерлин - легендата разказва, че там са погребани и крал Ауреол Амброзиас и брат му Утър, бащата на крал Артур, до келтските първосвещеници. Радиовъглеродно датиране, направено в средата на миналия век обаче, отхвърля това предположение. То доказва, че Стоунхендж е съществувал повече от 1000 години преди келтите да населят региона, елиминирайки древните друиди. Учените се обединяват около идеята, че няколко различни племена да допринесли за монолитния паметник през различните етапи от изграждането му. Кости, инструменти и други артефакти, намерени на мястото, подкрепят тази хипотеза.
Сн.:Личен архив
Каквато и да е истината днес възприемаме Стоунхендж като шедьовър на инженерството, построен само с помощта на прости инструменти и технологии преди добиването на металите и изобретяването на колелото. Стотици хора са участвали в изграждането на каменния кръг, който е изисквал внимателно планиране и безупречна организация. Почти един милион туристи посещават всяка година Стоунхендж, включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1986 г.
автор: Светлана Ваташка
Археолозите смятат, че най-ранната структура е отпреди 5000 или повече години. Първо, неолитните британци са използвали примитивни инструменти, вероятно от еленови рога, с които са изкопали масивен кръгъл ров и насип в равнината Солсбъри. Според някои изследователи дълбоките ями от онази епоха, разположени в кръга, известни като дупки на Обри на името на Джон Обри, антикварят от 17 в., който ги е открил, са държали дървени стълбове.
Няколко века по-късно строителите на Стоунхендж са издигнали около 80 монолитни камъка, 43 от които запазени до днес, в кръгла формация.
Около 2000 г.пр.н.е. е третата фаза на строителството, когато плочи от местен пясъчник, наречен сарсен, са подредени във външен полумесец или пръстен. От тях днес са останали 50, но учените предполагат, че са били далеч повече.
Сн.:Личен архив
В ранната бронзова епоха са издигнати
много надгробни могили
Затова много съвременни учени считат, че Стоунхендж някога е бил гробище, без да могат да определят за какви други цели и ритуали е служил. Конструкцията му е още по-объркваща, защото докато пясъчните плочи на външния му пръстен идват от местни кариери, учените са проследили сините камъни, които изграждат вътрешния му пръстен чак до хълмовете Пресели в Уелс, на около 200 мили от мястото, където се намира Стоунхендж на равнината Солсбъри.
Сарсенът на Стоунхендж, от който най-големият тежи повече от 40 тона и се издига на 24 фута, вероятно е бил извлечен от кариери на 25 мили северно от равнината Солсбъри и транспортиран с помощта на шейни и въжета. Вероятно те са били разпръснати в непосредствена близост, когато неолитните архитекти са направили първа копка.
Сн.:Личен архив
Как тогава праисторическите строители без да познават колелото и да притежават сложни метални инструменти и да имат инженерни познания са превозили камъните на толкова голямо разстояние?
Хипотезата на учените
е, че са правили шейни и стволове на дървета, за да превозят сините камъни от хълмовете Пресели. След това са ги прехвърлили върху салове, за да ги прекарат по крайбрежието на Уелс и след това нагоре по река Ейвън към Солсбъри.
Сн.:Личен архив
Четири от сарсените са украсени със стотици резби, изобразяващи глави на брадви и няколко ками. Изглежда, че са бронзови брадви от типа Arreton Down, характерни за периода от около 1750–1500 г. пр.н.е. Вероятно те символизират власт или статус в обществото от ранната бронзова епоха или са били свързани по някакъв начин с близки погребения в кръгли могили.
Каменните декорации в Стоунхендж са били добавени във време на големи промени в праисторията, точно когато познанията за обработката на метал, заедно с прехода към погребението на индивиди с гробни предмети, пристигат от континента.
Строителите са енигма
версиите варират – от тази, че мегалитът е дело на магьосника Мерлин - легендата разказва, че там са погребани и крал Ауреол Амброзиас и брат му Утър, бащата на крал Артур, до келтските първосвещеници. Радиовъглеродно датиране, направено в средата на миналия век обаче, отхвърля това предположение. То доказва, че Стоунхендж е съществувал повече от 1000 години преди келтите да населят региона, елиминирайки древните друиди. Учените се обединяват около идеята, че няколко различни племена да допринесли за монолитния паметник през различните етапи от изграждането му. Кости, инструменти и други артефакти, намерени на мястото, подкрепят тази хипотеза.
Сн.:Личен архив
Каквато и да е истината днес възприемаме Стоунхендж като шедьовър на инженерството, построен само с помощта на прости инструменти и технологии преди добиването на металите и изобретяването на колелото. Стотици хора са участвали в изграждането на каменния кръг, който е изисквал внимателно планиране и безупречна организация. Почти един милион туристи посещават всяка година Стоунхендж, включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1986 г.
автор: Светлана Ваташка
Напишете Коментар
