Индия или Бхарат – зад кулисите на промяната
Публикувано на: 14.09.2023 г.
След като Холандия стана Нидерландия, а Турция вече официално се изписва Turkiye, и Индия се готви да промени името си на Бхарат – санскритското наименование на страната, което се среща в писмени източници отпреди 2000 години.
Проблемът е, че то се отнася за Бхаратаварша –
територия, която се простира отвъд границите на днешна Индия
и включва съвременна Индонезия.
Намекът за това дойде на срещата на върха на Г-20, която се проведе миналия уикенд в Ню Делхи. Официалните гости получиха покана за гала вечерта от Друпади Мурму „президент на Бхарат“. Два дни преди тя да бъде изпратена, Мохан Бхагват, лидер на националната дясна паравоенна организация Rashtriya Swayamsevak Sangh (RSS), настойчиво призова за използването на Бхарат, а не на Индия. „Няма нужда дали някой отвън ще разбере това, или не. Ако искат, ще го направят, но това не е наш проблем… Светът се нуждае от нас днес, ние не се нуждаем от него”, подчерта той.
Сн.: Личен архив
В този дух са и изявите на Нарендра Моди като „министър-председател на Бхарат“, който заяви, че името „Индия” е натоварено с твърде
тежки спомени от колониалното робство
Впрочем твърде често индийските служители, пък и обществеността, наричат страната „Бхарат” или „Хиндустан”.
За Руп Рекха Верма, професор по философия и бивш заместник-ректор на университета Лакнау в северния щат Утар Прадеш, спорът се корени в нетърпимостта, демонстрирана от правителството на Моди. Управляващата националистическа партия Bharatiya Janata arty (BJP) вече преименува градове и места, които са свързани с моголския и колониалния период. Миналата година например, Mughal Garden в президентския дворец в Ню Делхи бе преименувана на Amrit Udyan. Затова повечето наблюдатели са на мнение, че смяната на името на страната и на знакови места са опит
да се заличи наследството на Моголската мюсюлманска династия,
управлявала Индийския субконтинент почти три века в периода от 1526 до 1858 г. В този дух е и решението от април 2023 г. в учебниците да бъде премахнат този етап.
Сн.: Личен архив
Историята като част от учебната програма в образователната система на една държава е жизненоважна за разбирането на нейните корени и идентичност на населението ѝ, както и повод за гордост от нейното минало.
Северноиндийската култура, изкуство и имперска сила достигат най-големия си разцвет по време на моголските монарски през 16-17 в. Те идват от степите на Централна Азия и са потомци на Чингис хан и Тимур (Тамерлан), чиито орди прегазват евразийската степ през 13-14 в. и завладяват огромна територия между Пекин и Будапеща.
Моголската империя достига своя зенит по време на управлението на Акбар (1556-1605) , благодарение на социалната хармония и стратегическите взаимоотношения с важни индуски кралства. Като една от най-великите управляващи династии в средновековния свят, те са повлияли на индийската култура, скулптура и изкуства по няколко начина. Създадената от тях „хибридна архитектура”, наричана Моголска архитектура, е най-големият подарък за потомството.
Сн.: Личен архив
Периодът на Моголите бележи поразително
възраждане на ислямската архитектура
в Северна и Централна Индия. Емблематични нейни образци са гробницата на император Хумаюн в Делхи, строена в периода 1564-1572 г., Джами Масджид – най-голямата джамия в Индия с нейната монументална Порта на победата, големият форт в Агра (1565–1574) и гробницата на Акбар в Сикандра, близо до Агра. Моголската архитектура достига своя апогей по време на управлението на император Шах Джахан (1628–1658), по чиято заповед е построен великолепният Тадж Махал.
Сн.: Личен архив
В продължение на десетилетия властите се опитват да се отдалечат от моголската и британската колониална епоха, като преименуват пътища и дори цели градове. Процесът се засили при правителството на Моди, който в публични речи подчерта необходимостта Индия да изостави следите от „колониално мислене“.
Индийското правителство свика
специална парламентарна сесия
на 18-22 септември, но не обяви никакъв дневен ред, което доведе до спекулации, че на нея ще бъде решена смяната на името на страната. Двата предишни опита през 2016-а и 2020 г. бяха отхвърлени от Върховния съд.
Сн.: Личен архив
В чл. 1 от Конституцията на страната е записано, че „Индия, това е Бхарат“. „Въпреки че няма конституционно възражение срещу преименуването на Индия на Бхарат – едно от двете официални имена на страната, надявам се, че правителството няма да бъде толкова глупаво да се откаже напълно от „Индия“ – бранд с неизчислима стойност, изграден през векове“, смята Шаши Тарур от опозиционната Конгресна партия.
Сн.: Личен архив
За обикновените индийци, които се нуждаят от повече сигурност в живота и поминъка, преименуването на Бхарат е само кухо обещание, подкрепено от манипулативни разкази за отминала слава.
По материали от чуждия печат
територия, която се простира отвъд границите на днешна Индия
и включва съвременна Индонезия.
Намекът за това дойде на срещата на върха на Г-20, която се проведе миналия уикенд в Ню Делхи. Официалните гости получиха покана за гала вечерта от Друпади Мурму „президент на Бхарат“. Два дни преди тя да бъде изпратена, Мохан Бхагват, лидер на националната дясна паравоенна организация Rashtriya Swayamsevak Sangh (RSS), настойчиво призова за използването на Бхарат, а не на Индия. „Няма нужда дали някой отвън ще разбере това, или не. Ако искат, ще го направят, но това не е наш проблем… Светът се нуждае от нас днес, ние не се нуждаем от него”, подчерта той.
Сн.: Личен архив
В този дух са и изявите на Нарендра Моди като „министър-председател на Бхарат“, който заяви, че името „Индия” е натоварено с твърде
тежки спомени от колониалното робство
Впрочем твърде често индийските служители, пък и обществеността, наричат страната „Бхарат” или „Хиндустан”.
За Руп Рекха Верма, професор по философия и бивш заместник-ректор на университета Лакнау в северния щат Утар Прадеш, спорът се корени в нетърпимостта, демонстрирана от правителството на Моди. Управляващата националистическа партия Bharatiya Janata arty (BJP) вече преименува градове и места, които са свързани с моголския и колониалния период. Миналата година например, Mughal Garden в президентския дворец в Ню Делхи бе преименувана на Amrit Udyan. Затова повечето наблюдатели са на мнение, че смяната на името на страната и на знакови места са опит
да се заличи наследството на Моголската мюсюлманска династия,
управлявала Индийския субконтинент почти три века в периода от 1526 до 1858 г. В този дух е и решението от април 2023 г. в учебниците да бъде премахнат този етап.
Сн.: Личен архив
Историята като част от учебната програма в образователната система на една държава е жизненоважна за разбирането на нейните корени и идентичност на населението ѝ, както и повод за гордост от нейното минало.
Северноиндийската култура, изкуство и имперска сила достигат най-големия си разцвет по време на моголските монарски през 16-17 в. Те идват от степите на Централна Азия и са потомци на Чингис хан и Тимур (Тамерлан), чиито орди прегазват евразийската степ през 13-14 в. и завладяват огромна територия между Пекин и Будапеща.
Моголската империя достига своя зенит по време на управлението на Акбар (1556-1605) , благодарение на социалната хармония и стратегическите взаимоотношения с важни индуски кралства. Като една от най-великите управляващи династии в средновековния свят, те са повлияли на индийската култура, скулптура и изкуства по няколко начина. Създадената от тях „хибридна архитектура”, наричана Моголска архитектура, е най-големият подарък за потомството.
Сн.: Личен архив
Периодът на Моголите бележи поразително
възраждане на ислямската архитектура
в Северна и Централна Индия. Емблематични нейни образци са гробницата на император Хумаюн в Делхи, строена в периода 1564-1572 г., Джами Масджид – най-голямата джамия в Индия с нейната монументална Порта на победата, големият форт в Агра (1565–1574) и гробницата на Акбар в Сикандра, близо до Агра. Моголската архитектура достига своя апогей по време на управлението на император Шах Джахан (1628–1658), по чиято заповед е построен великолепният Тадж Махал.
Сн.: Личен архив
В продължение на десетилетия властите се опитват да се отдалечат от моголската и британската колониална епоха, като преименуват пътища и дори цели градове. Процесът се засили при правителството на Моди, който в публични речи подчерта необходимостта Индия да изостави следите от „колониално мислене“.
Индийското правителство свика
специална парламентарна сесия
на 18-22 септември, но не обяви никакъв дневен ред, което доведе до спекулации, че на нея ще бъде решена смяната на името на страната. Двата предишни опита през 2016-а и 2020 г. бяха отхвърлени от Върховния съд.
Сн.: Личен архив
В чл. 1 от Конституцията на страната е записано, че „Индия, това е Бхарат“. „Въпреки че няма конституционно възражение срещу преименуването на Индия на Бхарат – едно от двете официални имена на страната, надявам се, че правителството няма да бъде толкова глупаво да се откаже напълно от „Индия“ – бранд с неизчислима стойност, изграден през векове“, смята Шаши Тарур от опозиционната Конгресна партия.
Сн.: Личен архив
За обикновените индийци, които се нуждаят от повече сигурност в живота и поминъка, преименуването на Бхарат е само кухо обещание, подкрепено от манипулативни разкази за отминала слава.
По материали от чуждия печат
Напишете Коментар
