Целувката е целувка в Казабланка
Публикувано на: 22.03.2024 г.
Всяко пътуване към Мароко трябва да започне от Казабланка. Притиснат в северозападния ъгъл на Африка, [https://www.apollobg.com/morski-kruizi/view?oid=104214, но също отдава и почит към историческото наследство с микса от традиционната архитектура на старата медина и стил арт деко, резултат от френското колониално присъствие. Това е градът, в който се печелят пари, където младите търсят късмета си, където бизнесът и творческите индустрии просперират.
Когато говорим и пишем за Казабланка, задължително се сещаме за романтичните герои на Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман от едноименната култова лента, за горещи следобеди и задимен нощен бар в сърцето на града. Сякаш чуваме отново рефрена от песента, изпълнена от Бърти Хайгинс, „… целувката все още е целувка в Казабланка/ но целувката не е целувка без твоята въздишка” (Ooh, a kiss is still a kiss in Casablanca/ But a kiss is not a kiss without your sigh), накарала влюбени от цял свят да идват в Казабланка и да се целуват на фона на прибоя на океана.
Image by Peter H from Pixabay
Казабланка възниква през 10 в.пр.н.е. като
берберския пристанищен град Анфа,
който през следващите векове е колония на финикийци и римляни. През 744 г. берберите отново поемат контрола върху града и го наричат Баргавата. До 1068 г., когато идват арабите и го управляват през следващите 400 години.
Превърнал се в убежище за пирати, които плячкосват търговските кораби, Анфа е изцяло разрушен от португалците, които върху руините му градят военната крепост „Каза Бранка“ (Casa Branca), която дава името на града. Голямото земетресение в Лисабон през 1755 г. засяга града и прогонва португалците. Султан Бен Абадия възстановява селището със старата медина, наричайки го Dar El Beida (в превод от арабски – белия дом), за да се превърнат в сърцето на днешния мегаполис.
Снимка на Daniel Wanke от Pixabay
Колониалното минало е особено осезателно, вървейки по
булевард Мохамед V в сърцето на града
най-величествената градска артерия, прокарана по време на френския протекторат над Мароко в началото на 20 век. Предвоенните сгради са също толкова великолепни и очарователни, колкото и в лентата на Майкъл Къртис от 1942 г.
Административният център на Казабланка е на площад Мохамед V – един от най-красивите в града. Обграден от палми, той е олицетворение на спокойствие и градски отдих. Проектиран е от френския градски архитект Анри Прост, който е отговорен и за градското планиране на Казабланка и други градове като Фес, Мекнес, Рабат и Истанбул през първата половина на 20 век. Неговите отличителни белези могат да се видят в големите алеи, облицовани с красиви сгради, големи площади, пешеходни зони и паркове.
Тук ще видите статуята на Луи Юбер Лиотей , френски маршал, живял в Мароко (1912–1925), и „пеещ” фонтан от 1976 г. Мароканско и френско влияние може да се види в околните обществени сгради, сред които Съдебната палата , Френското консулство , Националната банка и Префектурата.
Снимка на ALSKA от Pixabay
В далечния край на големия булевард се намира
старата медина – пчелна пита от преплетени улици,
по която преминават каруци, отрупани с плодове и зеленчуци, подвикват продавачи на вода и плодови сокове. Търговското сърце на Мароко е хибрид от храна, стил и етническа принадлежност. Старият град е опасан от четирикилометрова стена с осем порти и условно е разделен на три зони - самата Медина, еврейския квартал и района Тнакер.
В сърцето на стария град, на Rue des Chleuh, е главната джамия Jamaa as-Chleuh, известна някога като „Джамията на смокиновото дърво”, построена през 1899 г. Наблизо до нея е сводестата порта от пясъчник Баб Маракеш. Единствено Баб ел-Марса е запазила оригиналния си вид, а Баб ел-Кебир (Bab el-Kebir) се отличава с красивата си подковообразна арка. До нея се извисява приличащата на минаре 30-метрова часовникова кула, реплика от 1993 г. на построената през 1911 г. от френския капитан Десини като символ на колониалната мощ.
Въпреки че се води катоедин от четирите имперски градове, Казабланка никога не е бил столица на Мароко. Това обаче не пречи да има кралска резиденция. Една от най-красивите забележителности на Казабланка, достойна за суверен, е
кралският дворец в Новата Медина
както наричат квартал Хъбус (Hubous). Резиденцията е построена през 20-те години на миналия век под надзора на братята Луи-Пол и Феликс-Жозеф Пертуцио. Стилът на сградата отдава почит към арабско-мюсюлманските традиции и се отличава с великолепни средиземноморски градини, внушителни прозорци и впечатляваща златна порта с три подковообразни арки и външни стени.
Посещения в кралският дворец не се допускат. Туристите могат да посетят еспланадата пред двореца, който е строго охраняван и защитен. Настоящият монарх Мохамед VI от Мароко има дворци в различни части на страната, като основният е в Рабат.
До резиденцията е бившата Mahkama du Pacha, монументална административна сграда в мавритански стил, служила за съдилище, резиденция на пашата (управителя) и затвор. Тя се отличава с живописните си градини, които много напомнят Двора на лъвовете в двореца Алхамбра в Гранада.
Безспорен
символ на града е джамията „Хасан II”
Снимка на postcardtrip от Pixabay
чието 210-метрово минаре стои като страж на Атлантическия океан и се извисява над града. Богато декорираният храм е едно от малкото свещени места в страната, което може да бъде посетено от немюсюлмани, срещу заплащане и с водач. Има капацитет за 25 000 богомолци във вътрешността си и 80 000 във външния двор. Част от настилката е направена от стъкло и поклонниците могат да се молят на Аллах, докато съзерцават океана. Един интересен факт е, че има лазер, който насочва от минарето към Мека, която се вижда от няколко километра.
Прекрасната алея La Corniche покрай океана
е подобаващ завършек на посещението на величествената джамия Хасан II. Подобно на крайбрежните алеи на отсрещния бряг и тя заобиколена от хотели, кафенета, ресторанти и други съоръжения за отдих. Това е идеалното място да се насладите на атлантическия бриз и да се потопите в плажовете La Corniche и Aïn Diab , които са пълни със сърфисти от цял свят, които идват да яздят вълните им. И не пропускайте да целунете любимия човек до вас.
Снимка на Mehmet A. от Pixabay
Както героите Рик Блейн и Илса Лунд във филма „Казабланка”. Може да отдадете
почит към Богарт и Бергман
като посетите Rick's Café , реплика на легендарния бар Rick's Café Americain от „Казабланка”. Заведението, което Хъмфри Богарт увековечи, всъщност никога не е съществувало; то е просто холивудски декор.
Барът отвори врати през 2004 г. и се намира в старата медина в типична мароканска резиденция с красив вътрешен двор. Отваря всеки ден, дори по време на Рамадан.
Модерна и пълна с живот, Казабланка е икономическият и индустриален център на страната, дом на големи мултинационални компании и международно пристанище. Архитектурното наследство е уникално; в съседство са живописни плажове, а местните са толерантни към туристите.
Казабланка може да посетите в програмите на Аполо. Подробностите ще намерите ТУК
Image by Peter H from Pixabay
Казабланка възниква през 10 в.пр.н.е. като
берберския пристанищен град Анфа,
който през следващите векове е колония на финикийци и римляни. През 744 г. берберите отново поемат контрола върху града и го наричат Баргавата. До 1068 г., когато идват арабите и го управляват през следващите 400 години.
Превърнал се в убежище за пирати, които плячкосват търговските кораби, Анфа е изцяло разрушен от португалците, които върху руините му градят военната крепост „Каза Бранка“ (Casa Branca), която дава името на града. Голямото земетресение в Лисабон през 1755 г. засяга града и прогонва португалците. Султан Бен Абадия възстановява селището със старата медина, наричайки го Dar El Beida (в превод от арабски – белия дом), за да се превърнат в сърцето на днешния мегаполис.
Снимка на Daniel Wanke от Pixabay
Колониалното минало е особено осезателно, вървейки по
булевард Мохамед V в сърцето на града
най-величествената градска артерия, прокарана по време на френския протекторат над Мароко в началото на 20 век. Предвоенните сгради са също толкова великолепни и очарователни, колкото и в лентата на Майкъл Къртис от 1942 г.
Административният център на Казабланка е на площад Мохамед V – един от най-красивите в града. Обграден от палми, той е олицетворение на спокойствие и градски отдих. Проектиран е от френския градски архитект Анри Прост, който е отговорен и за градското планиране на Казабланка и други градове като Фес, Мекнес, Рабат и Истанбул през първата половина на 20 век. Неговите отличителни белези могат да се видят в големите алеи, облицовани с красиви сгради, големи площади, пешеходни зони и паркове.
Тук ще видите статуята на Луи Юбер Лиотей , френски маршал, живял в Мароко (1912–1925), и „пеещ” фонтан от 1976 г. Мароканско и френско влияние може да се види в околните обществени сгради, сред които Съдебната палата , Френското консулство , Националната банка и Префектурата.
Снимка на ALSKA от Pixabay
В далечния край на големия булевард се намира
старата медина – пчелна пита от преплетени улици,
по която преминават каруци, отрупани с плодове и зеленчуци, подвикват продавачи на вода и плодови сокове. Търговското сърце на Мароко е хибрид от храна, стил и етническа принадлежност. Старият град е опасан от четирикилометрова стена с осем порти и условно е разделен на три зони - самата Медина, еврейския квартал и района Тнакер.
В сърцето на стария град, на Rue des Chleuh, е главната джамия Jamaa as-Chleuh, известна някога като „Джамията на смокиновото дърво”, построена през 1899 г. Наблизо до нея е сводестата порта от пясъчник Баб Маракеш. Единствено Баб ел-Марса е запазила оригиналния си вид, а Баб ел-Кебир (Bab el-Kebir) се отличава с красивата си подковообразна арка. До нея се извисява приличащата на минаре 30-метрова часовникова кула, реплика от 1993 г. на построената през 1911 г. от френския капитан Десини като символ на колониалната мощ.
Въпреки че се води катоедин от четирите имперски градове, Казабланка никога не е бил столица на Мароко. Това обаче не пречи да има кралска резиденция. Една от най-красивите забележителности на Казабланка, достойна за суверен, е
кралският дворец в Новата Медина
както наричат квартал Хъбус (Hubous). Резиденцията е построена през 20-те години на миналия век под надзора на братята Луи-Пол и Феликс-Жозеф Пертуцио. Стилът на сградата отдава почит към арабско-мюсюлманските традиции и се отличава с великолепни средиземноморски градини, внушителни прозорци и впечатляваща златна порта с три подковообразни арки и външни стени.
Посещения в кралският дворец не се допускат. Туристите могат да посетят еспланадата пред двореца, който е строго охраняван и защитен. Настоящият монарх Мохамед VI от Мароко има дворци в различни части на страната, като основният е в Рабат.
До резиденцията е бившата Mahkama du Pacha, монументална административна сграда в мавритански стил, служила за съдилище, резиденция на пашата (управителя) и затвор. Тя се отличава с живописните си градини, които много напомнят Двора на лъвовете в двореца Алхамбра в Гранада.
Безспорен
символ на града е джамията „Хасан II”
Снимка на postcardtrip от Pixabay
чието 210-метрово минаре стои като страж на Атлантическия океан и се извисява над града. Богато декорираният храм е едно от малкото свещени места в страната, което може да бъде посетено от немюсюлмани, срещу заплащане и с водач. Има капацитет за 25 000 богомолци във вътрешността си и 80 000 във външния двор. Част от настилката е направена от стъкло и поклонниците могат да се молят на Аллах, докато съзерцават океана. Един интересен факт е, че има лазер, който насочва от минарето към Мека, която се вижда от няколко километра.
Прекрасната алея La Corniche покрай океана
е подобаващ завършек на посещението на величествената джамия Хасан II. Подобно на крайбрежните алеи на отсрещния бряг и тя заобиколена от хотели, кафенета, ресторанти и други съоръжения за отдих. Това е идеалното място да се насладите на атлантическия бриз и да се потопите в плажовете La Corniche и Aïn Diab , които са пълни със сърфисти от цял свят, които идват да яздят вълните им. И не пропускайте да целунете любимия човек до вас.
Снимка на Mehmet A. от Pixabay
Както героите Рик Блейн и Илса Лунд във филма „Казабланка”. Може да отдадете
почит към Богарт и Бергман
като посетите Rick's Café , реплика на легендарния бар Rick's Café Americain от „Казабланка”. Заведението, което Хъмфри Богарт увековечи, всъщност никога не е съществувало; то е просто холивудски декор.
Барът отвори врати през 2004 г. и се намира в старата медина в типична мароканска резиденция с красив вътрешен двор. Отваря всеки ден, дори по време на Рамадан.
Модерна и пълна с живот, Казабланка е икономическият и индустриален център на страната, дом на големи мултинационални компании и международно пристанище. Архитектурното наследство е уникално; в съседство са живописни плажове, а местните са толерантни към туристите.
Казабланка може да посетите в програмите на Аполо. Подробностите ще намерите ТУК
Напишете Коментар
