Ел Камино и дългият път към себе си
Публикувано на: 28.02.2024 г.
Векове наред Ел Камино де Сантяго (El Camino de Santiago) е насърчавал духовните търсения и безценния културен обмен. Пътят на Свети Яков е нещо повече от поклонение. Това е пътуване на живота, което привлича хиляди хора от цял свят, обединени от страхотното чувство за подкрепа и общност, които се поздравяват с
„Buen Camino!“
за да си пожелаят успех. Камино не е само един път, а мрежа от маршрути – от Португалия, Франция и Англия, чиято крайна цел е Сантяго де Компостела. Пътуването може да се осъществи по седем „камино”, най-популярният от които е Camino Francés (780 км), който започва от St. Jean-Pied-du-Port, близо до Биариц във Франция. Въпреки че физическото натоварване е огромно, поклонението по същество e духовно преживяване,
не непременно поклонение пред Свети Яков. За разлика от миналото, когато пътят е преминаван по чисто религиозни причини, днес повечето пилигрими поемат по него с цел самоусъвършенстване,
търсене на смисъла на живота,
на себе си, като време за размисъл и медитация; по културни и приключенски причини – среща с нови хора и начин за опознаване на културата на различните общности по пътя. Това е страхотен шанс за връзка с природата, докато прекосяват зашеметяващите пейзажи на провинциална Испания, Галисия и Кастилия и Леон.
Сн.: личен архив
От възраждането на Камино в края на 80-те години на миналия век досега броят на поклонниците непрекъснато расте. През миналата година до катедралата на Сантяго са достигнали 446 035 хаджии от цял свят. Поклонническият маршрут
съществува повече от 1000 години
той датира от 9 век, по времето на царуването на крал Алфонсо II от Астурия, когато останките на Свети Яков са открити в Северна Испания. Смята се, че апостолът е проповядвал Евангелието в днешна Галисия и при завръщането си в Ерусалим е обезглавен от Ирод Агрипа през 44 г. сл. Хр. Неговите последователи пренасят с лодка останките му през Херкулесовите стълбове (Гибралтарския пролив), за да стигнат до Северна Галисия, където са открити през 813 г. – събитие, което бележи началото на Сантяго де Компостела и Камино де Сантяго.
Местен галисийски отшелник на име Пелайо (Пелагиус) твърди, че е видял необичайно съзвездие в нощното небе, което го насочва към саркофага на Свети Яков и двама от неговите ученици. Аскетът съобщава за откритието си на местния епископ Теодомир, който информира краля на Астурия. На свой ред Алфонсо II Целомъдреният разпорежда на това място, наречено Campus de Ia Stella (Звездно поле), да бъде построен малък манастир, който да пази гробницата с останките на светеца. Скоро след това към него започват да се стичат хора от цяла Иберия и да приписват чудеса на мястото. Архиепископ Гелмирез от Галисия ги представя на католически власти. През 899 г. крал Алфонсо III издига много по-голяма базилика на мястото на старата, която е разрушена от маврите.
Сн.: личен архив
До края на първото хилядолетие Камино де Сантяго
се превръща в културен феномен
поклонението пред мощите на Свети Яков се приема по значение наравно с тези до Йерусалим и Рим като начин за получаване на пълна индулгенция и освобождаване от греховете. През 1140 г. дори излиза нещо като средновековен пътеводител под името The Codex Calixtinus, в който се посочват забележителностите по пътя, както и местата, където пилигримите могат да отседнат.
По същото време католическата църква и испанските кралства хвърлят огромни средства, за да поддържат по-натоварения трафик по Камино – изграждат се мостове, хосписи и други подобрения в градовете. Всяка година приблизително 250 000 поклонници преминават по Ел Камино де Сантяго. По пътя те
събирали миди като доказателство
за своето пътуване, превърнали се днес в символ на самия маршрут. Архиепископ Диего Пелаес поръчва изграждането на още по-голям храм. Завършената катедрала е осветена от Педро де Мунис през 1211 г. Малко след това трафикът по Камино достигна своя връх – в началото на 13 век приблизително половин милион души посещават гроба на Свети Яков всяка година.
До края на 16 век Испания е въвлечена във войни с Франция и Англия и поклонничеството замира. Дори френският крал Луи XIV забранява поклонението в Галисия на своите поданици през 17 век. С Реформацията на Мартин Лутер, която отрича показните прояви на религиозност, Камино де Сантяго тъне в забрава. Въпреки отлива на пилигрими, испанската архиепископия обновява катедралата през 1757 г.
Сн.: личен архив
Ренесанс към поклонението Камино де Сантяго настъпва едва през 20 век и това насърчава отец Елиас Валиня, свещеник от галисийското село О`Себрейро, да поднови маршрута през 80-те години. Негова е идеята той да бъде маркиран с табели с жълта мида върху син фон. Интернет помага този интерес да нарасне лавинообразно и хора от цял свят да правят прехода по крайбрежието на Испания в търсене на историята на Камино де Сантяго.
За всекиго по нещо
Камино де Сантяго има много различни варианти за маршрути – от кратките, по 120 км, до дълги и предизвикателни – по 800 до 1000 километра. Според официалната статистика рекордните 446 035 поклонници от цял свят са пристигнали в Града на апостолите миналата година, като близо половината от тях са испанци, следвани от американци и германци. Португалците, французите, британците, мексиканците, южнокорейците и ирландците също са в топ 10, следвани от поклонници от Австралия, Бразилия и Канада. През миналата година гробът на Свети Яков е посетен от хора от такива екзотични места, като Лаос и Мианмар, Лесото, Сенегал, Сомалия и Соломоновите острови. Всички поклонници получават сертификати от офиса в Сантяго де Компостела след като докажат, че са изминали последните 100 км с последователността на печатите в специално издадената лична карта.
Галисия притежава необичайна енергия, която привлича друиди, келти, римляни и християни в продължение на четири хилядолетия. Открийте мистиката на тази благословена испанска автономна област с програмите на Аполо.
автор: Светлана Ваташка
за да си пожелаят успех. Камино не е само един път, а мрежа от маршрути – от Португалия, Франция и Англия, чиято крайна цел е Сантяго де Компостела. Пътуването може да се осъществи по седем „камино”, най-популярният от които е Camino Francés (780 км), който започва от St. Jean-Pied-du-Port, близо до Биариц във Франция. Въпреки че физическото натоварване е огромно, поклонението по същество e духовно преживяване,
не непременно поклонение пред Свети Яков. За разлика от миналото, когато пътят е преминаван по чисто религиозни причини, днес повечето пилигрими поемат по него с цел самоусъвършенстване,
търсене на смисъла на живота,
на себе си, като време за размисъл и медитация; по културни и приключенски причини – среща с нови хора и начин за опознаване на културата на различните общности по пътя. Това е страхотен шанс за връзка с природата, докато прекосяват зашеметяващите пейзажи на провинциална Испания, Галисия и Кастилия и Леон.
Сн.: личен архив
От възраждането на Камино в края на 80-те години на миналия век досега броят на поклонниците непрекъснато расте. През миналата година до катедралата на Сантяго са достигнали 446 035 хаджии от цял свят. Поклонническият маршрут
съществува повече от 1000 години
той датира от 9 век, по времето на царуването на крал Алфонсо II от Астурия, когато останките на Свети Яков са открити в Северна Испания. Смята се, че апостолът е проповядвал Евангелието в днешна Галисия и при завръщането си в Ерусалим е обезглавен от Ирод Агрипа през 44 г. сл. Хр. Неговите последователи пренасят с лодка останките му през Херкулесовите стълбове (Гибралтарския пролив), за да стигнат до Северна Галисия, където са открити през 813 г. – събитие, което бележи началото на Сантяго де Компостела и Камино де Сантяго.
Местен галисийски отшелник на име Пелайо (Пелагиус) твърди, че е видял необичайно съзвездие в нощното небе, което го насочва към саркофага на Свети Яков и двама от неговите ученици. Аскетът съобщава за откритието си на местния епископ Теодомир, който информира краля на Астурия. На свой ред Алфонсо II Целомъдреният разпорежда на това място, наречено Campus de Ia Stella (Звездно поле), да бъде построен малък манастир, който да пази гробницата с останките на светеца. Скоро след това към него започват да се стичат хора от цяла Иберия и да приписват чудеса на мястото. Архиепископ Гелмирез от Галисия ги представя на католически власти. През 899 г. крал Алфонсо III издига много по-голяма базилика на мястото на старата, която е разрушена от маврите.
Сн.: личен архив
До края на първото хилядолетие Камино де Сантяго
се превръща в културен феномен
поклонението пред мощите на Свети Яков се приема по значение наравно с тези до Йерусалим и Рим като начин за получаване на пълна индулгенция и освобождаване от греховете. През 1140 г. дори излиза нещо като средновековен пътеводител под името The Codex Calixtinus, в който се посочват забележителностите по пътя, както и местата, където пилигримите могат да отседнат.
По същото време католическата църква и испанските кралства хвърлят огромни средства, за да поддържат по-натоварения трафик по Камино – изграждат се мостове, хосписи и други подобрения в градовете. Всяка година приблизително 250 000 поклонници преминават по Ел Камино де Сантяго. По пътя те
събирали миди като доказателство
за своето пътуване, превърнали се днес в символ на самия маршрут. Архиепископ Диего Пелаес поръчва изграждането на още по-голям храм. Завършената катедрала е осветена от Педро де Мунис през 1211 г. Малко след това трафикът по Камино достигна своя връх – в началото на 13 век приблизително половин милион души посещават гроба на Свети Яков всяка година.
До края на 16 век Испания е въвлечена във войни с Франция и Англия и поклонничеството замира. Дори френският крал Луи XIV забранява поклонението в Галисия на своите поданици през 17 век. С Реформацията на Мартин Лутер, която отрича показните прояви на религиозност, Камино де Сантяго тъне в забрава. Въпреки отлива на пилигрими, испанската архиепископия обновява катедралата през 1757 г.
Сн.: личен архив
Ренесанс към поклонението Камино де Сантяго настъпва едва през 20 век и това насърчава отец Елиас Валиня, свещеник от галисийското село О`Себрейро, да поднови маршрута през 80-те години. Негова е идеята той да бъде маркиран с табели с жълта мида върху син фон. Интернет помага този интерес да нарасне лавинообразно и хора от цял свят да правят прехода по крайбрежието на Испания в търсене на историята на Камино де Сантяго.
За всекиго по нещо
Камино де Сантяго има много различни варианти за маршрути – от кратките, по 120 км, до дълги и предизвикателни – по 800 до 1000 километра. Според официалната статистика рекордните 446 035 поклонници от цял свят са пристигнали в Града на апостолите миналата година, като близо половината от тях са испанци, следвани от американци и германци. Португалците, французите, британците, мексиканците, южнокорейците и ирландците също са в топ 10, следвани от поклонници от Австралия, Бразилия и Канада. През миналата година гробът на Свети Яков е посетен от хора от такива екзотични места, като Лаос и Мианмар, Лесото, Сенегал, Сомалия и Соломоновите острови. Всички поклонници получават сертификати от офиса в Сантяго де Компостела след като докажат, че са изминали последните 100 км с последователността на печатите в специално издадената лична карта.
Галисия притежава необичайна енергия, която привлича друиди, келти, римляни и християни в продължение на четири хилядолетия. Открийте мистиката на тази благословена испанска автономна област с програмите на Аполо.
автор: Светлана Ваташка
Напишете Коментар
