В земята на среднощното слънце
Публикувано на: 19.04.2024 г.
„Ние идваме от страната на лед и сняг
От среднощното слънце, където текат горещите извори…”
От Immigrant Song на Led Zeppelin
От среднощното слънце, където текат горещите извори…”
От Immigrant Song на Led Zeppelin
Мистерията на среднощното слънце, полярния ден или белите нощи вълнува хората от векове. Midnight Sun е възпято не само британската рок група Led Zeppelin, която пише песента Immigrant Song след турнето си в Рейкявик, столицата на Исландия, през 1970 г. Колегите им от Poison също са вдъхновени от природния феномен и припяват : „Няма да се върна, докато не докосна среднощното слънце” в песента Ride the Wind от албума Flesh & Blood, издаден през 1990 г. Maggie Reilly им приглася, че ще търси начин да превърне нощта в ден в баладата Follow The Midnight Sun от 1993 г. Много преди тях Lionel Hampton и Sonny Burke композират инструментал под същото име.
Сн.: личен архив
Северните народи са свикнали с контрастите
Тъмните и продължителни арктически зими имат своя антипод през лятото – среднощното слънце – един от най-емблематичните природни феномени, които ние познаваме като „белите нощи”. Те са дар от природата, нещо като реванш за липсващата слънчева светлина през зимата.
Представете си приятен не много горещ летен ден, който никога не свършва – изгревите и залезите се сливат, хората са по улиците, край реките и езерата и празнуват. Земята на среднощното слънце обхваща всички територии, разположени в Арктическия и Антарктическия кръг. В северното полукълбо явлението се наблюдава в Гренландия, Исландия, Финландия, Норвегия, Швеция, Русия, Канада и Америка (Аляска).
Сн.: личен архив
Среднощното слънце е природен феномен
характерен за Арктическия – около 21 юни, и Антарктическия кръг – около 23 декември. В разгара на лятото слънцето озарява небосклона, дори и когато стане полунощ, защото земната ос е наклонена повече към него, достигайки своя връх по време на лятното слънцестоене.
В пика си то се движи по небосклона, но никога не се скрива напълно под хоризонта. В зависимост от това колко далеч на север пътувате, периодът на непрекъсната дневна светлина може да продължи от един ден до почти пет месеца.
Източноевропейците свързват т.нар. бели нощи със
Санкт Петербург, Русия
Това е периода между 11 юни и 2 юли, по време на който се провежда едноименния фестивал с множество културни събития и забавления. Въпреки че феноменът не е уникален за Санкт Петербург, в никой друг северен град те не са получили такова поетично и литературно признание. Никой друг голям европейски град не може да се мери с това изживяване, нито с атмосферата по улиците на Санкт Петербург през летните месеци - оживен, приятелски настроен, романтичен и оживен от хора както през нощта, така и през деня! Какво по-романтично от разходка по бреговете на градските реки и канали почти посред бял ден, независимо кое е времето на деня?
Санкт Петербург дължи белите нощи на географското си местоположение - на 59 градуса 57' север (приблизително на същата географска ширина като Осло, Норвегия, южния край на Гренландия и Сюард, Аляска). Това е най-северният град в света с население над 1 милион и се намира на толкова висока географска ширина, че слънцето не слиза под хоризонта достатъчно, за да потъмнее небето.
Сн.: личен архив
>Норвегия<
безспорно е една от най-популярните дестинации за изживяване на този природен феномен и той е най-добър в северните части на страната. Всяка година 76 дни между май и юли Северна Норвегия посреща хиляди туристи, които колкото по на север се отправят, толкова повече нощи на среднощно слънце получават.
В Свалбард – най-северната част на Норвегия и Европа, преживяването продължава до 4 месеца - от 19 април до 23 август. Това е времето от годината, в което северните хора „живеят“ и се наслаждават на живота в невероятна светлина, преди слънцето да започне да се оттегля като предшественик на настъпването на месеци на мрак.
Тромсьо, Киркенес, Лофотенските острови и Нордкап също преживяват вълнуващи периоди на среднощно слънце.
Сн.: личен архив
В Исландия
среднощното слънце може да се види през по-голямата част от деня, а понякога атмосферата остава ярка след залез до следващия изгрев приблизително 3-4 часа по-късно. Продължителността постепенно се увеличава от 18-20 часа през май и достига своя пик от 20-21 часа през юни, преди постепенно да намалее през юли и август, когато слънцето се вижда между 18-14 часа.
Всяка година по време на лятното слънцестоене десетки исландци и авантюристично настроени туристи се събират на среднощен пикник на върха на Ейяфятлайокутъл (Eyjafjallajökull ) – покритият със сняг вулкан, който спря въздушното пътуване в Европа през 2010 г.
Преживяването в Исландия си заслужава. „Залезът” в средата на юни е около 23:45 ч., но не се стъмва – и слънцето отново „изгрява” в 3 ч. сутринта. И всичко това на фона на спиращи дъха пейзажи с гледка към Магни и Моди, двата най-млади кратера.
Швеция
също може да се похвали със страхотни места за гледане на среднощното слънце. Броят на дните, в които може да се наблюдава феноменът, се увеличава колкото по-близо сте до Северния полюс.
Ако сте близо до Арктическия кръг, т.нар. Шведска Лапландия, е възможно да наблюдавате среднощното слънце за около 30 дни, а ако продължите още по на север до град Абиско, явлението се вижда от 27 май до 18 юли.
Сн.: личен архив
>Литва, Латвия и Дания <
са други европейски страни, при които можем да се радваме на 17-часов ден през летните месеци, като започва да се свечерява чак след 22:00 ч. Градовете кипят от енергия, а хората се наслаждават на светлата част на денонощието почти до полунощ.
В най-северните градове на
Гренландия
среднощното слънце се вижда от края на април до края на август. Красивите цветове, които внася в суровия пейзаж на този остров, правят изживяването тук незабравимо. Градове като Qaanaaq, Nuuk, Upernavik и Uummannaq са най-добрите места за наблюдение, тъй като там изживяването продължава най-дълго. В регионите, разположени в южните части на острова, среднощното слънце обикновено не се вижда, въпреки че светлината достига до тях.
Сн.: личен архив
От цялата територия на
Финландия
се наблюдава, въпреки че то е по-видимо и интензивно на север повече от 70 дни. Най-доброто място е Лапландия. Въпреки че пълното среднощно слънце може да се види само над Арктическия кръг, нощите са бели в цялата страна, дори и в Хелзинки. Късно през нощта слънцето само за кратко се спуска зад хоризонта, преди да изгрее отново, размивайки границите между избледняващата нощ и изгрева на деня.
След дългата и тъмна зима, продължителните слънчеви часове са истински подарък за северните народи, които ги честват подобаващо – с музикални и филмови фестивали, изложби и живот на открито.
Почувствайте магията на белите нощи из Скандинавия и Прибалтика – изчакайте полунощ, за да видите как слънцето се спуска за кратко зад хоризонта, преди да изгрее отново. Гледката е изумителна, когато границите между гаснещата нощ и изгряващия ден се размиват.
Сн.: личен архив
Северните народи са свикнали с контрастите
Тъмните и продължителни арктически зими имат своя антипод през лятото – среднощното слънце – един от най-емблематичните природни феномени, които ние познаваме като „белите нощи”. Те са дар от природата, нещо като реванш за липсващата слънчева светлина през зимата.
Представете си приятен не много горещ летен ден, който никога не свършва – изгревите и залезите се сливат, хората са по улиците, край реките и езерата и празнуват. Земята на среднощното слънце обхваща всички територии, разположени в Арктическия и Антарктическия кръг. В северното полукълбо явлението се наблюдава в Гренландия, Исландия, Финландия, Норвегия, Швеция, Русия, Канада и Америка (Аляска).
Сн.: личен архив
Среднощното слънце е природен феномен
характерен за Арктическия – около 21 юни, и Антарктическия кръг – около 23 декември. В разгара на лятото слънцето озарява небосклона, дори и когато стане полунощ, защото земната ос е наклонена повече към него, достигайки своя връх по време на лятното слънцестоене.
В пика си то се движи по небосклона, но никога не се скрива напълно под хоризонта. В зависимост от това колко далеч на север пътувате, периодът на непрекъсната дневна светлина може да продължи от един ден до почти пет месеца.
Източноевропейците свързват т.нар. бели нощи със
Санкт Петербург, Русия
Това е периода между 11 юни и 2 юли, по време на който се провежда едноименния фестивал с множество културни събития и забавления. Въпреки че феноменът не е уникален за Санкт Петербург, в никой друг северен град те не са получили такова поетично и литературно признание. Никой друг голям европейски град не може да се мери с това изживяване, нито с атмосферата по улиците на Санкт Петербург през летните месеци - оживен, приятелски настроен, романтичен и оживен от хора както през нощта, така и през деня! Какво по-романтично от разходка по бреговете на градските реки и канали почти посред бял ден, независимо кое е времето на деня?
Санкт Петербург дължи белите нощи на географското си местоположение - на 59 градуса 57' север (приблизително на същата географска ширина като Осло, Норвегия, южния край на Гренландия и Сюард, Аляска). Това е най-северният град в света с население над 1 милион и се намира на толкова висока географска ширина, че слънцето не слиза под хоризонта достатъчно, за да потъмнее небето.
Сн.: личен архив
>Норвегия<
безспорно е една от най-популярните дестинации за изживяване на този природен феномен и той е най-добър в северните части на страната. Всяка година 76 дни между май и юли Северна Норвегия посреща хиляди туристи, които колкото по на север се отправят, толкова повече нощи на среднощно слънце получават.
В Свалбард – най-северната част на Норвегия и Европа, преживяването продължава до 4 месеца - от 19 април до 23 август. Това е времето от годината, в което северните хора „живеят“ и се наслаждават на живота в невероятна светлина, преди слънцето да започне да се оттегля като предшественик на настъпването на месеци на мрак.
Тромсьо, Киркенес, Лофотенските острови и Нордкап също преживяват вълнуващи периоди на среднощно слънце.
Сн.: личен архив
В Исландия
среднощното слънце може да се види през по-голямата част от деня, а понякога атмосферата остава ярка след залез до следващия изгрев приблизително 3-4 часа по-късно. Продължителността постепенно се увеличава от 18-20 часа през май и достига своя пик от 20-21 часа през юни, преди постепенно да намалее през юли и август, когато слънцето се вижда между 18-14 часа.
Всяка година по време на лятното слънцестоене десетки исландци и авантюристично настроени туристи се събират на среднощен пикник на върха на Ейяфятлайокутъл (Eyjafjallajökull ) – покритият със сняг вулкан, който спря въздушното пътуване в Европа през 2010 г.
Преживяването в Исландия си заслужава. „Залезът” в средата на юни е около 23:45 ч., но не се стъмва – и слънцето отново „изгрява” в 3 ч. сутринта. И всичко това на фона на спиращи дъха пейзажи с гледка към Магни и Моди, двата най-млади кратера.
Швеция
също може да се похвали със страхотни места за гледане на среднощното слънце. Броят на дните, в които може да се наблюдава феноменът, се увеличава колкото по-близо сте до Северния полюс.
Ако сте близо до Арктическия кръг, т.нар. Шведска Лапландия, е възможно да наблюдавате среднощното слънце за около 30 дни, а ако продължите още по на север до град Абиско, явлението се вижда от 27 май до 18 юли.
Сн.: личен архив
>Литва, Латвия и Дания <
са други европейски страни, при които можем да се радваме на 17-часов ден през летните месеци, като започва да се свечерява чак след 22:00 ч. Градовете кипят от енергия, а хората се наслаждават на светлата част на денонощието почти до полунощ.
В най-северните градове на
Гренландия
среднощното слънце се вижда от края на април до края на август. Красивите цветове, които внася в суровия пейзаж на този остров, правят изживяването тук незабравимо. Градове като Qaanaaq, Nuuk, Upernavik и Uummannaq са най-добрите места за наблюдение, тъй като там изживяването продължава най-дълго. В регионите, разположени в южните части на острова, среднощното слънце обикновено не се вижда, въпреки че светлината достига до тях.
Сн.: личен архив
От цялата територия на
Финландия
се наблюдава, въпреки че то е по-видимо и интензивно на север повече от 70 дни. Най-доброто място е Лапландия. Въпреки че пълното среднощно слънце може да се види само над Арктическия кръг, нощите са бели в цялата страна, дори и в Хелзинки. Късно през нощта слънцето само за кратко се спуска зад хоризонта, преди да изгрее отново, размивайки границите между избледняващата нощ и изгрева на деня.
След дългата и тъмна зима, продължителните слънчеви часове са истински подарък за северните народи, които ги честват подобаващо – с музикални и филмови фестивали, изложби и живот на открито.
Почувствайте магията на белите нощи из Скандинавия и Прибалтика – изчакайте полунощ, за да видите как слънцето се спуска за кратко зад хоризонта, преди да изгрее отново. Гледката е изумителна, когато границите между гаснещата нощ и изгряващия ден се размиват.
Напишете Коментар
