Изкуството да пиеш порто в Португалия
Публикувано на: 26.04.2024 г.
Ако обичате портвайн или просто се чудите за какво е целият този шум, продължете да четете. От текста по-надолу ще научите къде и как се произвежда прочутото португалско вино.
Портвайнът има дълга история
На територията на днешна Португалия в Югозападна Европа грозде се отглежда от древни времена. От бащата на географията Страбон знаем, че още преди две хиляди години жителите на северозападната част на Иберийския полуостров пиели вино. Традицията на винарството по бреговете на река Дoро е продължена от римляните, които стъпват по тези земи през 2 в.пр.н.е. и остават там повече от петстотин години.
Истинският разцвет обаче настъпва през 1143 г., малко след създаването на кралство Португалия, когато виното се превръща във важна експортна стока. Елексирът, наречен портвайн обаче, се появява малко по-късно. Създаването на сладкото плътно ароматно вино се дължи на конфликта между англичани и французи.
Сн.: личен архив
През 1386 г. Англия и Португалия сключват военен и търговски съюз, известен като Договора от Уиндзор, съгласно който всяка страна приема търговци на другата с правото да пребивават на нейна територия и да търгуват при равни условия. До втората половина на 15 в.
португалско вино се лее към Острова
в замяна на солена треска, която португалците наричат bacalhau. Търговските взаимоотношения се развиват и през 1654 г. двете страни се радват на нови привилегии и преференциални мита. По това време центърът на лозаро-винарския бизнес е елегантният северен крайбрежен град Виана до Кастело, чието местоположение в широкото устие на река Лима го прави отлично пристанище. Английските търговци внасят вълна и памучен плат и изнасят зърно, плодове, масло и това, което наричат „червена Португалия“ - лекото и кисело вино, произвеждано в района Миньо около градовете Мелгасо и Монсао.
През 1667 г. Жан-Батист Колбер, финансовият мистър на Луи XIV, налага серия от мерки, които ограничават вноса на английски стоки във Франция. В отговор английският крал Чарлз II увеличава митото и впоследствие спира вноса на френските вина, което принуждава търговците да разширят търсенето отвъд района Миньо в долината Доро.
Сн.: личен архив
Дивият планински терен и голямото разстояние
до пристанището Порто принуждава производителите да подсилят виното с местно бренди (aguardente). Повишаването на алкохолното съдържание пречи то да се вкисва в бъчвите, докато пътува с корабите (rabelos) по реката. Много скоро и самите англичани се отказват от тънките, стипчиви и често нестабилни вина, произведени в умерения и влажен крайбрежен климат на Миньо, и предпочитат по-здравите плътни вина, които идват от горещия и сух вътрешен регион със стръмни скалисти хълмове на планините Марао в горната част на долината Дoро. Така с увеличаването на алкохола, за да бъде спряна ферментацията, оставяйки по-голямо количество остатъчна захар, се ражда сладкото вино, което познаваме днес като портвайн.
Сн.: личен архив
Криволичещият терасовиден регион на долината Дoро е единственото място в света, където може
законно да се произвежда портвайн
За разлика от Рейн, Лоара и много от големите реки в Европа, Дoро никога не е била стратегическа военна локация. Така че вместо замъци и каменни бастиони, посетителите на района се наслаждават на пасторалната картина на ферми и заспали села.
Сн.: личен архив
Регионът Дoро се простира по протежение на едноименната река, на около стотина километра навътре от град Порто. Живописният пейзаж се формира от стръмни, извити долини и спретнати тераси, докъдето погледът стига. Терасираните хълмове са оцветени различно през сезоните: от кафяво – през зимата, през наситенозелен – лятото, до яркочервено и златисто – през есента. Върху тази уникална почва и климат се отглеждат 52 сорта вино, като най-използваните са Touriga Nacional, Touriga Franca и Tinta Roriz.
Виното отлежава във Вила Нова де Гая, град срещу Порто на река Доро, където бъчвите с портвайн акостират след пътя си по река Доро. Разположени на брега на реката – традиция, която датира от средата на 18 век, избите са постоянна температура и ниво на влажност, благоприятни за дългосрочно съхранение и узряване.
Сн.: личен архив
Въпреки че идват от планинския хинтерланд на долината Доро на около 80 километра от брега,
вината носят името на пристанищния град
и са известни по света като Vinho do Porto (вино от Порто). Би било грешка представата за Порто да се свързва само с виното. Вторият по големина град в Португалия, разположен на устието на река Доро в Атлантическия океан, е много повече. Историческият му център е в списъка на ЮНЕСКО.
Порто може да се похвали с шест моста, прехвърлени над река Доро, като най-известният е дългият 400 метра Дом Луиш I (Dom Luis I). Арковото съоръжение е проектирано от ученик на Густав Айфел. Създателят на Айфеловата кула в Париж прави по-малкия железопътен мост Ponte Maria Pia.
Сн.: личен архив
Шестте моста могат да бъдат разгледани от вода. Пътуването с лодка по реката отвежда до живописния квартал Рибейра (в превод „на реката”) в сърцето на града. От площад Praça da Ribeira се открива изумителна гледка към известния мост Luis I и Douro. До 17-те пристанищни изби, най-известната от които е Вила Нова де Гая (Vila Nova de Gaia), може да се стигне през моста Dom Luis I.
Португалия заема една шеста от Иберийския полуостров в югозападния край на Европа. Легендата разказва, че нейната столица Лисабон е основана от първия документиран от Омир мореплавател – Одисей, който десет години търси обратния път към дома след Троянската война. Когато напуснал скалистия бряг, разбил сърцето на нимфата Калипсо, която се превърнала в змия, чиито извивки са седемте хълма на Лисабон.
Красиви легенди, драматични пейзажи, богата култура и изумително вкусна храна и напитки – всичко това превръща страната в предпочитана туристическа дестинация.
На територията на днешна Португалия в Югозападна Европа грозде се отглежда от древни времена. От бащата на географията Страбон знаем, че още преди две хиляди години жителите на северозападната част на Иберийския полуостров пиели вино. Традицията на винарството по бреговете на река Дoро е продължена от римляните, които стъпват по тези земи през 2 в.пр.н.е. и остават там повече от петстотин години.
Истинският разцвет обаче настъпва през 1143 г., малко след създаването на кралство Португалия, когато виното се превръща във важна експортна стока. Елексирът, наречен портвайн обаче, се появява малко по-късно. Създаването на сладкото плътно ароматно вино се дължи на конфликта между англичани и французи.
Сн.: личен архив
През 1386 г. Англия и Португалия сключват военен и търговски съюз, известен като Договора от Уиндзор, съгласно който всяка страна приема търговци на другата с правото да пребивават на нейна територия и да търгуват при равни условия. До втората половина на 15 в.
португалско вино се лее към Острова
в замяна на солена треска, която португалците наричат bacalhau. Търговските взаимоотношения се развиват и през 1654 г. двете страни се радват на нови привилегии и преференциални мита. По това време центърът на лозаро-винарския бизнес е елегантният северен крайбрежен град Виана до Кастело, чието местоположение в широкото устие на река Лима го прави отлично пристанище. Английските търговци внасят вълна и памучен плат и изнасят зърно, плодове, масло и това, което наричат „червена Португалия“ - лекото и кисело вино, произвеждано в района Миньо около градовете Мелгасо и Монсао.
През 1667 г. Жан-Батист Колбер, финансовият мистър на Луи XIV, налага серия от мерки, които ограничават вноса на английски стоки във Франция. В отговор английският крал Чарлз II увеличава митото и впоследствие спира вноса на френските вина, което принуждава търговците да разширят търсенето отвъд района Миньо в долината Доро.
Сн.: личен архив
Дивият планински терен и голямото разстояние
до пристанището Порто принуждава производителите да подсилят виното с местно бренди (aguardente). Повишаването на алкохолното съдържание пречи то да се вкисва в бъчвите, докато пътува с корабите (rabelos) по реката. Много скоро и самите англичани се отказват от тънките, стипчиви и често нестабилни вина, произведени в умерения и влажен крайбрежен климат на Миньо, и предпочитат по-здравите плътни вина, които идват от горещия и сух вътрешен регион със стръмни скалисти хълмове на планините Марао в горната част на долината Дoро. Така с увеличаването на алкохола, за да бъде спряна ферментацията, оставяйки по-голямо количество остатъчна захар, се ражда сладкото вино, което познаваме днес като портвайн.
Сн.: личен архив
Криволичещият терасовиден регион на долината Дoро е единственото място в света, където може
законно да се произвежда портвайн
За разлика от Рейн, Лоара и много от големите реки в Европа, Дoро никога не е била стратегическа военна локация. Така че вместо замъци и каменни бастиони, посетителите на района се наслаждават на пасторалната картина на ферми и заспали села.
Сн.: личен архив
Регионът Дoро се простира по протежение на едноименната река, на около стотина километра навътре от град Порто. Живописният пейзаж се формира от стръмни, извити долини и спретнати тераси, докъдето погледът стига. Терасираните хълмове са оцветени различно през сезоните: от кафяво – през зимата, през наситенозелен – лятото, до яркочервено и златисто – през есента. Върху тази уникална почва и климат се отглеждат 52 сорта вино, като най-използваните са Touriga Nacional, Touriga Franca и Tinta Roriz.
Виното отлежава във Вила Нова де Гая, град срещу Порто на река Доро, където бъчвите с портвайн акостират след пътя си по река Доро. Разположени на брега на реката – традиция, която датира от средата на 18 век, избите са постоянна температура и ниво на влажност, благоприятни за дългосрочно съхранение и узряване.
Сн.: личен архив
Въпреки че идват от планинския хинтерланд на долината Доро на около 80 километра от брега,
вината носят името на пристанищния град
и са известни по света като Vinho do Porto (вино от Порто). Би било грешка представата за Порто да се свързва само с виното. Вторият по големина град в Португалия, разположен на устието на река Доро в Атлантическия океан, е много повече. Историческият му център е в списъка на ЮНЕСКО.
Порто може да се похвали с шест моста, прехвърлени над река Доро, като най-известният е дългият 400 метра Дом Луиш I (Dom Luis I). Арковото съоръжение е проектирано от ученик на Густав Айфел. Създателят на Айфеловата кула в Париж прави по-малкия железопътен мост Ponte Maria Pia.
Сн.: личен архив
Шестте моста могат да бъдат разгледани от вода. Пътуването с лодка по реката отвежда до живописния квартал Рибейра (в превод „на реката”) в сърцето на града. От площад Praça da Ribeira се открива изумителна гледка към известния мост Luis I и Douro. До 17-те пристанищни изби, най-известната от които е Вила Нова де Гая (Vila Nova de Gaia), може да се стигне през моста Dom Luis I.
Португалия заема една шеста от Иберийския полуостров в югозападния край на Европа. Легендата разказва, че нейната столица Лисабон е основана от първия документиран от Омир мореплавател – Одисей, който десет години търси обратния път към дома след Троянската война. Когато напуснал скалистия бряг, разбил сърцето на нимфата Калипсо, която се превърнала в змия, чиито извивки са седемте хълма на Лисабон.
Красиви легенди, драматични пейзажи, богата култура и изумително вкусна храна и напитки – всичко това превръща страната в предпочитана туристическа дестинация.
Напишете Коментар
