Магията на северното сияние
Публикувано на: 07.11.2023 г.
Ако с една дума трябва да назовем северното сияние, то тя е „магия”. От дълбока древност полярните сияния (aurora polaris ) хипнотизират хората от северното и южното полукълбо, които приемали този феномен за дар от боговете или за лоша поличба. Някои индиански племена, като инуитите в Северна Америка вярвали, че светлините на небето са духовете на техните предци. Според викингите сиянието отразявало мечовете, копията, щитовете и броните Валкириите, които отвеждали мъртвите герои във Валхала.
Днес знаем, че
полярните сияния са чиста физика
и северното (aurora borealis), и южното сияние (aurora australis) са резултат на взаимодействието между магнитосферната плазма и заредените частици в слънчевия вятър.
Сн.:Личен архив
Слънцето се върти около оста си и причинява завихряне. Слънчевият вятър е поток от заредени частици, предимно богати на енергия електрони и протони. Със скорост от осем милиона километра в час те дълго пътуват към Земята – за 18 часа изминават 150 милиона километра. Привлечени от магнитните полета на нашата планета, те се удрят с висока скорост в земната атмосфера. Сблъсъкът кара газовете в атмосферата да светят, докато се зареждат с енергия. Това обикновено се случва в горната част на атмосферата, около 80-300 км над земята и рядко над 500 километра.
Слънчевата активност контролира честотата на полярните сияния и тяхната интензивност, а явлението възниква, когато слънчевият вятър е по-мощен от нормалното. Магнитното поле и атмосферата на Земята обаче определят появата им. Северното сияние може да се види в северното полукълбо, в овална форма, центрирана над магнитния полюс, а Норвегия е мястото, откъдето се откриват невероятни гледки към небето.
Галилео Галилей е баща на термина aurora borealis
През 1620 г. той става свидетел на феномена и му дава името на римската богиня на зората Аврора и на гръцкия бог на северния вятър Борей. Италианският астроном смята, че той е причинено от слънчевата светлина, отразяваща се от земната атмосфера.
Около век по-късно британският му колега Едмънд Халей обявява, че явлението е причинено от светлинен материал, който се просмуква от пукнатини в земната кора. Дори в края на 19 в. полярни изследователи като Фритьоф Нансен и Руал Амундсен са склонни да дадат поетично, но не и научно обяснение за полярното сияние. Едва през 1908 г. норвежецът Кристиан Биркеланд предлага първата вярна теория – и удивителното е, че тя е доказана едва през 1967 г., когато американски сателит записва странни смущения всеки път, когато преминава над полюсите.
Сн.:Личен архив
НАСА твърди, че за пръв път полярните сияния са описани в Китай в текст от 2600 г. пр.н.е., който гласи: „Фу-Пао, майката на Жълтата империя Шуан-Юан, видя силна светкавица, движеща се около звездата Су, която принадлежи към съзвездието Бей-Доу, и светлината освети цялата област“. А най-ранното изображение на светлините се смятат кроманьонски пещерни рисунки във Франция от 30 000 г. пр. н. е.
Когато полярното сияние се появява по на юг в Европа, светлините са с червеникав оттенък. За европейците през Средните векове танцуващите пурпурни ивици на небето са зла поличба, която предвещава война и природни катаклизми. Англосаксонските хроники документират наблюдения на дракони над Северна Англия, които се смятат за предзнаменование за война. В навечерието на Френската революция в края на 18 в. небето над Англия и Шотландия се оцветява в яркочервено сияние, което за мнозина било лоша поличба.
Северното сияние е вдъхновило някои от
най-драматичните скандинавски митове
Викингите празнували светлините като небесни проявления на техните богове. Според тях полярното сияние е последният дъх на смелите воини, загинали в битка. Други легенди разказват, че те са „мостът Бифрост“, който отвеждал доблестните викинги направо в небесния чертог. За саамите (фино-угорско население от Северна Скандинавия) светлините не разказват истории за героизъм и храброст, а са обещание за бедствие. Ако ги привлечеш с пеене и танци, светлините ще те достигнат и отнесат на небето.
Във Финландия северното сияние е известно като revontulet - огнена лисица. Арктическите лисици толкова бързо препускат през небето, че дългите им космати опашки се докосват до планините и предизвикват искри, които го осветяват.
В исландския фолклор се смята, че сиянието облекчава болезнените контракции на родилките, които не бива да поглеждат към него, за да не родят дете с кривогледство. Гренландците вярвали, че светлините са духовете на бебета, починали при раждане, танцуващи по небето, а норвежците – че това са душите на стари моми, танцуващи в небесата.
Която и фантастична приказка да плени въображението ви, едно е сигурно: северното сияние е придавало голяма сила и значение от народите на древните скандинавски общества. Независимо дали са предвестник на доброто или злото, светлините са били толкова магически и почитани, колкото продължават да са и днес.
Сн.:Личен архив
Северното сияние се наблюдава
от края на август до началото на април обикновено между 60 и 75 градуса географска ширина, която обхваща северните части на Канада, Норвегия, Швеция, Финландия, Аляска и Русия, както и цяла Исландия. На юг можете да наблюдавате Северното сияние само между октомври и февруари. Разбира се, тези твърдения винаги зависят от други фактори - Северното сияние е било наблюдавано в небето и в много по-южни райони.
Най-подходящите места за търсене на магията на сиянието в Северното полукълбо са Шведска Лапландия, Финландска Лапландия, Северна Норвегия и северната част на Исландия. Любопитна подробност е, че северното и южното сияние се появяват едновременно, но обратните сезони означават, че те не се виждат по едно и също време.
Светлана Ваташка, по материали от чуждия печат
полярните сияния са чиста физика
и северното (aurora borealis), и южното сияние (aurora australis) са резултат на взаимодействието между магнитосферната плазма и заредените частици в слънчевия вятър.
Сн.:Личен архив
Слънцето се върти около оста си и причинява завихряне. Слънчевият вятър е поток от заредени частици, предимно богати на енергия електрони и протони. Със скорост от осем милиона километра в час те дълго пътуват към Земята – за 18 часа изминават 150 милиона километра. Привлечени от магнитните полета на нашата планета, те се удрят с висока скорост в земната атмосфера. Сблъсъкът кара газовете в атмосферата да светят, докато се зареждат с енергия. Това обикновено се случва в горната част на атмосферата, около 80-300 км над земята и рядко над 500 километра.
Слънчевата активност контролира честотата на полярните сияния и тяхната интензивност, а явлението възниква, когато слънчевият вятър е по-мощен от нормалното. Магнитното поле и атмосферата на Земята обаче определят появата им. Северното сияние може да се види в северното полукълбо, в овална форма, центрирана над магнитния полюс, а Норвегия е мястото, откъдето се откриват невероятни гледки към небето.
Галилео Галилей е баща на термина aurora borealis
През 1620 г. той става свидетел на феномена и му дава името на римската богиня на зората Аврора и на гръцкия бог на северния вятър Борей. Италианският астроном смята, че той е причинено от слънчевата светлина, отразяваща се от земната атмосфера.
Около век по-късно британският му колега Едмънд Халей обявява, че явлението е причинено от светлинен материал, който се просмуква от пукнатини в земната кора. Дори в края на 19 в. полярни изследователи като Фритьоф Нансен и Руал Амундсен са склонни да дадат поетично, но не и научно обяснение за полярното сияние. Едва през 1908 г. норвежецът Кристиан Биркеланд предлага първата вярна теория – и удивителното е, че тя е доказана едва през 1967 г., когато американски сателит записва странни смущения всеки път, когато преминава над полюсите.
Сн.:Личен архив
НАСА твърди, че за пръв път полярните сияния са описани в Китай в текст от 2600 г. пр.н.е., който гласи: „Фу-Пао, майката на Жълтата империя Шуан-Юан, видя силна светкавица, движеща се около звездата Су, която принадлежи към съзвездието Бей-Доу, и светлината освети цялата област“. А най-ранното изображение на светлините се смятат кроманьонски пещерни рисунки във Франция от 30 000 г. пр. н. е.
Когато полярното сияние се появява по на юг в Европа, светлините са с червеникав оттенък. За европейците през Средните векове танцуващите пурпурни ивици на небето са зла поличба, която предвещава война и природни катаклизми. Англосаксонските хроники документират наблюдения на дракони над Северна Англия, които се смятат за предзнаменование за война. В навечерието на Френската революция в края на 18 в. небето над Англия и Шотландия се оцветява в яркочервено сияние, което за мнозина било лоша поличба.
Северното сияние е вдъхновило някои от
най-драматичните скандинавски митове
Викингите празнували светлините като небесни проявления на техните богове. Според тях полярното сияние е последният дъх на смелите воини, загинали в битка. Други легенди разказват, че те са „мостът Бифрост“, който отвеждал доблестните викинги направо в небесния чертог. За саамите (фино-угорско население от Северна Скандинавия) светлините не разказват истории за героизъм и храброст, а са обещание за бедствие. Ако ги привлечеш с пеене и танци, светлините ще те достигнат и отнесат на небето.
Във Финландия северното сияние е известно като revontulet - огнена лисица. Арктическите лисици толкова бързо препускат през небето, че дългите им космати опашки се докосват до планините и предизвикват искри, които го осветяват.
В исландския фолклор се смята, че сиянието облекчава болезнените контракции на родилките, които не бива да поглеждат към него, за да не родят дете с кривогледство. Гренландците вярвали, че светлините са духовете на бебета, починали при раждане, танцуващи по небето, а норвежците – че това са душите на стари моми, танцуващи в небесата.
Която и фантастична приказка да плени въображението ви, едно е сигурно: северното сияние е придавало голяма сила и значение от народите на древните скандинавски общества. Независимо дали са предвестник на доброто или злото, светлините са били толкова магически и почитани, колкото продължават да са и днес.
Сн.:Личен архив
Северното сияние се наблюдава
от края на август до началото на април обикновено между 60 и 75 градуса географска ширина, която обхваща северните части на Канада, Норвегия, Швеция, Финландия, Аляска и Русия, както и цяла Исландия. На юг можете да наблюдавате Северното сияние само между октомври и февруари. Разбира се, тези твърдения винаги зависят от други фактори - Северното сияние е било наблюдавано в небето и в много по-южни райони.
Най-подходящите места за търсене на магията на сиянието в Северното полукълбо са Шведска Лапландия, Финландска Лапландия, Северна Норвегия и северната част на Исландия. Любопитна подробност е, че северното и южното сияние се появяват едновременно, но обратните сезони означават, че те не се виждат по едно и също време.
Светлана Ваташка, по материали от чуждия печат
Напишете Коментар
