Най-популярната улична храна: Европа
Публикувано на: 20.12.2023 г.
Храната е ДНК-то на всяка култура, вяра или общество. Където и да се намирате на тази красива планета, храната е начин да опознаете мястото и хората, които го населяват. И не само! Подправките, ароматите, въглехидратите и цветовете ще задействат вкусовите ви рецептори и ще напълнят очите ви.
Палачинки (Бретан, Франция)
Родината на палачинките (crêpe) е френският регион Бретан. За бретанците тя е символ на подкрепа, приятелство и сътрудничество. Характерно за френските палачинки е тънката и фина като дантела текстура.
Сравнително лесното им приготвяне от пшенично брашно, яйца, мляко и масло, ги превръща в световен хит в началото на 20 век.
Сн.: личен архив
Палачинките са един от най-известните френски десерти. Обикновено пълнежът е с конфитюр, шоколад, горски плодове или бита сметана, но са също толкова вкусни със солени съставки като шунка, колбаси, сирене, спанак, яйца или гъби.
Каноли (Сицилия, Италия)
Тези упадъчни, хрупкави пържени сладкиши, пълни с богат, наситен крем от сирене рикота, са може би един от най-известните десерти в Сицилия и извън острова. За най-големи майстори днес се считат сладкарите от Месина, които пълнят хрупкавите цилиндри с кремообразен пълнеж от черен шоколад и рикота.
Името идва от canna - речна тръстика, която се нарязвала на парчета и се ползвала за моделиране на характерната форма на десерта..
Легендата разказва, че канолите са измислени в град Qal'at al-Nisā' (букв. „замък на жените”, дн. Калтанисета), където се помещавал харемът на емира. Впоследствие рецептата стигнала до монахините в Палермо, където този десерт, наподобяващ фалос, се приготвял от тях за карнавалния сезон.
През 19 в. той прекосява Атлантическия океан, заедно със сицилиански имигранти, за да бъде увековечен в „Кръстникът” на Копола с прочутата реплика: „Оставете пистолета. Вземете каноли."
Пица Монтанара (Неапол, Италия)
Тази пица идва от планините около Неапол и затова се нарича montanara. Тя е необичайна, защото тестото се пържи преди да бъде покрито със сос маринара, сирене и босилек и след това да се хвърли във фурната, за да бъде добавен последният щрих, който придава опушен привкус и приятна хрупкавост на коричката.
Сн.: личен архив
Пица „Монтанара” толкова се харесва на хората, че добива популярност и извън Италия, а днес се предлага навсякъде по света.
Риба и чипс (Великобритания)
Няма нищо по-британско от „фиш енд чипс”. Това обичано национално ястие се състои от прясно изпържено, горещо филе от бяла риба и големи пържени картофи. Треската, пикшата и писията са най-често ползваните по избор на клиента.
Сн.: личен архив
Филетата се потапят в панировка, приготвена от яйца, мляко и брашно, след което се пържат в олио или свинска мас, заедно с картофите.
Произходът на това ястие датира от 17 век, когато картофите са били пържени като заместител на рибата през зимните месеци, докато пържената риба е въведена в страната от еврейски бежанци. Като гарнитура могат да се добавят къри сос, кетчуп, кафяв сос и чаша сладък чай. Ястието се сервира увито в хартия или вестник, за да се яде навън по-лесно.
Чурос (Испания)
Издължени, хрупкави и с аромат на ванилия, чуросите са пържено тесто с мая, поръсени обилно с пудра захар. Изобретени първоначално от испански овчари, днес чуросите са навсякъде в испаноговорящия свят, заради лесното си приготвяне. Обикновено се поднасят за топла закуска с чаша горещо кафе или шоколад в Испания и Латинска Америка.
Характерната им форма се постига чрез пресоване на тестото през пластмасови тръби. Въпреки че чуросите са мадридски специалитет, тези в Севиля набират много почитатели, защото са с по-лека и деликатна текстура. В различни страни, ще ги намерите и с разлчна плънка. В Куба ги пълнят с гуава, в Мексико – с дулсе де лече, а в Уругвай – със сирене. Независимо от разновидностите, чуросите са удоволствие, което трябва да се опита поне веднъж в живота.
Гирос (Гърция)
Гирос е една от най-популярните гръцки улични храни от свинско, пилешко или агнешко месо, опечено на шиш и нарязано на тънки парченца. Те се поставят в пита и заливат с дзадзики, гарнират се с домати, лук, маруля и краставици.
Сн.: личен архив
Gyros произлиза от гръцката дума gheereezo , което означава „обръщам”, предвид въртящия се вертикален шиш, на който се пече месото. Някои смятат, че гиросите произхождат от времето на Александър Велики, когато неговите войници нанизвали месото на мечовете си и го приготвяли на огън. Други твърдят, че гиросът идва в Гърция през 1922 г. с бежанците от Анатолия. Каквато и да е истината, днес гиросът е известен като една от най-популярните разновидности на уличната храна по света. Някои ресторанти дори правят модерни интерпретации, които запазват вкусовите качества, но поднасянето им се превръща в истинско кулинарно изкуство.
Вкусовете на Европа, може да проучите с програмите на Аполо.
Родината на палачинките (crêpe) е френският регион Бретан. За бретанците тя е символ на подкрепа, приятелство и сътрудничество. Характерно за френските палачинки е тънката и фина като дантела текстура.
Сравнително лесното им приготвяне от пшенично брашно, яйца, мляко и масло, ги превръща в световен хит в началото на 20 век.
Сн.: личен архив
Палачинките са един от най-известните френски десерти. Обикновено пълнежът е с конфитюр, шоколад, горски плодове или бита сметана, но са също толкова вкусни със солени съставки като шунка, колбаси, сирене, спанак, яйца или гъби.
Каноли (Сицилия, Италия)
Тези упадъчни, хрупкави пържени сладкиши, пълни с богат, наситен крем от сирене рикота, са може би един от най-известните десерти в Сицилия и извън острова. За най-големи майстори днес се считат сладкарите от Месина, които пълнят хрупкавите цилиндри с кремообразен пълнеж от черен шоколад и рикота.
Името идва от canna - речна тръстика, която се нарязвала на парчета и се ползвала за моделиране на характерната форма на десерта..
Легендата разказва, че канолите са измислени в град Qal'at al-Nisā' (букв. „замък на жените”, дн. Калтанисета), където се помещавал харемът на емира. Впоследствие рецептата стигнала до монахините в Палермо, където този десерт, наподобяващ фалос, се приготвял от тях за карнавалния сезон.
През 19 в. той прекосява Атлантическия океан, заедно със сицилиански имигранти, за да бъде увековечен в „Кръстникът” на Копола с прочутата реплика: „Оставете пистолета. Вземете каноли."
Пица Монтанара (Неапол, Италия)
Тази пица идва от планините около Неапол и затова се нарича montanara. Тя е необичайна, защото тестото се пържи преди да бъде покрито със сос маринара, сирене и босилек и след това да се хвърли във фурната, за да бъде добавен последният щрих, който придава опушен привкус и приятна хрупкавост на коричката.
Сн.: личен архив
Пица „Монтанара” толкова се харесва на хората, че добива популярност и извън Италия, а днес се предлага навсякъде по света.
Риба и чипс (Великобритания)
Няма нищо по-британско от „фиш енд чипс”. Това обичано национално ястие се състои от прясно изпържено, горещо филе от бяла риба и големи пържени картофи. Треската, пикшата и писията са най-често ползваните по избор на клиента.
Сн.: личен архив
Филетата се потапят в панировка, приготвена от яйца, мляко и брашно, след което се пържат в олио или свинска мас, заедно с картофите.
Произходът на това ястие датира от 17 век, когато картофите са били пържени като заместител на рибата през зимните месеци, докато пържената риба е въведена в страната от еврейски бежанци. Като гарнитура могат да се добавят къри сос, кетчуп, кафяв сос и чаша сладък чай. Ястието се сервира увито в хартия или вестник, за да се яде навън по-лесно.
Чурос (Испания)
Издължени, хрупкави и с аромат на ванилия, чуросите са пържено тесто с мая, поръсени обилно с пудра захар. Изобретени първоначално от испански овчари, днес чуросите са навсякъде в испаноговорящия свят, заради лесното си приготвяне. Обикновено се поднасят за топла закуска с чаша горещо кафе или шоколад в Испания и Латинска Америка.
Характерната им форма се постига чрез пресоване на тестото през пластмасови тръби. Въпреки че чуросите са мадридски специалитет, тези в Севиля набират много почитатели, защото са с по-лека и деликатна текстура. В различни страни, ще ги намерите и с разлчна плънка. В Куба ги пълнят с гуава, в Мексико – с дулсе де лече, а в Уругвай – със сирене. Независимо от разновидностите, чуросите са удоволствие, което трябва да се опита поне веднъж в живота.
Гирос (Гърция)
Гирос е една от най-популярните гръцки улични храни от свинско, пилешко или агнешко месо, опечено на шиш и нарязано на тънки парченца. Те се поставят в пита и заливат с дзадзики, гарнират се с домати, лук, маруля и краставици.
Сн.: личен архив
Gyros произлиза от гръцката дума gheereezo , което означава „обръщам”, предвид въртящия се вертикален шиш, на който се пече месото. Някои смятат, че гиросите произхождат от времето на Александър Велики, когато неговите войници нанизвали месото на мечовете си и го приготвяли на огън. Други твърдят, че гиросът идва в Гърция през 1922 г. с бежанците от Анатолия. Каквато и да е истината, днес гиросът е известен като една от най-популярните разновидности на уличната храна по света. Някои ресторанти дори правят модерни интерпретации, които запазват вкусовите качества, но поднасянето им се превръща в истинско кулинарно изкуство.
Вкусовете на Европа, може да проучите с програмите на Аполо.
Напишете Коментар
