Санторини – малкият цикладски остров, на който има всичко
Публикувано на: 04.04.2024 г.
Санторини е най-необикновеният гръцки остров. Той олицетворява силата на маркетинга и рекламата, които от 60-те години на миналия век, когато туризмът набира скорост, превърнаха тази безводна вулканична скала в туристическа икона, посещавана ежегодно от 2 милиона туристи.
Малкият цикладски архипелаг – освен Тера (другото име на Санторини), останалите острови са Терасия, Аспрониси, Неа Камени и Палеа Камени, се намира 128 морски мили от Пирея и на 63 морски мили от Крит, между съседите си Иос и Анафи. Бреговата му ивица е 69 км.
Сн.: личен архив
Санторини е един от най-малките гръцки острови – площта му е 76 кв. км, но на него има всичко – луксозни хотели, нощни клубове с безкрайни партита, автентични селца, вкусна храна, уникално вино и зашеметяващи залези.
Преди и след изригването
Преди голямото „минойско изригване” през 16 в.пр.н.е. архипелагът е едно цяло – остров с овална форма с името Строгили, напомнящ описаната от Платон Атлантида – идеал за съвършената държава. Прекомерното благоденствие на жителите му ги превръща в алчни и високомерни, решени да превземат Европа и Азия. Зевс и останалите богове и наказват със земетресение и наводнение, за да спасят света, които изпращат Атлантида в морската бездна.
Съдбата ѝ напомня катастрофата, унищожила не само острова, но и цялата минойска цивилизация през 1613 г.пр.н.е. Разкопките в праисторическия град Акротири разкриват брилянтна и сложна цивилизация. Под тоновете вулканична пепел археолозите, водени от проф. Спирос Маринатос, откриват съвършена архитектура, уникални фрески и изтънчени предмети на бита.
Сн.: личен архив на автора
Само век след мощното изригване, островът е населен от финикийците, твърди Херодот. Те култивират различни растения, включително и лозя, и го наричат Калисти – най-красивият. През 9 в.пр.н.е. дорийски заселници от Спарта, водени от Терас, син на Аутесион, колонизират острова и основават град върху скалата, високо над морето. Островът наричат с името на лидера си - Тера. Останките на укрепеното селище, обитавано до ранновизантийската епоха, стоят на Меса Вуно на 396 м надморска височина. Правят впечатление светилището от края на 4 в.пр.н.е., изсеченото в скалата по заповед на Артемидорос от Перге, адмирал на флота на Птолемеите, агората в центъра на града, стоата от епохата на Октавиан Август и дорийският храм на Дионисий. Днешното
име на острова дават кръстоносците
Когато през 1205 г. италианци от Четвъртия кръстоносен поход акостират на острова, първото, което виждат, е малката църквичка Св. Ирина (Santo Irirni) в Периса.
Сн.: личен архив
Османците му дават име Дермецик или Дирмецик (малка мелница), заради редицата от вятърни мелници, съществували на острова. Белите им снаги още се издигат край Емпорио. Днес официалното име на острова е Тера, но е известен повече като Санторини.
През 1840 г. френският пътешественик Аба Пегес пише: „Санторини предлага вълнуващо разнообразие от контрасти: вулканични и скалисти планини, полукултивирани и полуизбухнали скали, някои красиви, а други ужасни. Те са големите дерета, раздробяващи долините и плодородните склонове, пълни с лози. Те са околността на морето, обгръщаща острова като огромна долина...”.
Сн.: личен архив
Когато сте в Санторини…
Гледайте изумителните залези от Ия и Фара на Акротири, изкачете вулкана и обиколете с лодка калдерата, която свързва островите в архипелага, за да се насладите на спектъра от различни цветове, на драматично надвесени скали и накацали по ръба им снежнобели селца, до които отвеждат спираловидни пътеки.
Непременно опитайте местните специалитети – паста от фава, гарнирана с лимон, зехтин, лук, аншоа и каперси, и доматени кюфтета (томатокефтедес), оформени с гъсто тесто от местен сорт сладки чери домати, чушки, лук, мента и билки. Полейте ги с висококачествените вина от древни сортове, наследство от финикийците, които не се срещат никъде другаде по света, свидетелство за уникалната екосистема на острова.
Сн.: личен архив
Техниката на резитба, наречена „кулура” се спазва от векове. За да предпазят растенията от силни ветрове и да ограничат нуждата им от вода, те се подрязват във формата на кошница, в която узрялото грозде е защитено от ветровете и пясъка, който той носи.
Събирането на реколтата започва през август. Гроздето се суши на слънце поне десет дни преди да влезе в пресата на канава (винарна). Полученото вино се нарича „винсанто” и се дегустира на 22 октомври в Деня на Свети Аверкий, когато бъчвите се благославят с клонка босилек от православните свещеници.
Сн.: личен архив
Ифестия – празникът на вулкана
Всяка година в средата на септември жителите на острова честват вулкана, променил хода на историята и сложил край на минойската цивилизация. Хипнотизиращият спектакъл от светлини започва от върха на о. Свети Георги и се спускат като потоци лава към калдерата. Отговорът от Фира, Имеровигли и Ия идва под формата на нова феерия от каскадни цветове и блестящи съзвездия, които се отразяват във водите на калдерата. През тази година фестивалът, посветен на изригването на вулкана, ще бъде на 15 септември.
Автор: Светлана Ваташка
Сн.: личен архив
Санторини е един от най-малките гръцки острови – площта му е 76 кв. км, но на него има всичко – луксозни хотели, нощни клубове с безкрайни партита, автентични селца, вкусна храна, уникално вино и зашеметяващи залези.
Преди и след изригването
Преди голямото „минойско изригване” през 16 в.пр.н.е. архипелагът е едно цяло – остров с овална форма с името Строгили, напомнящ описаната от Платон Атлантида – идеал за съвършената държава. Прекомерното благоденствие на жителите му ги превръща в алчни и високомерни, решени да превземат Европа и Азия. Зевс и останалите богове и наказват със земетресение и наводнение, за да спасят света, които изпращат Атлантида в морската бездна.
Съдбата ѝ напомня катастрофата, унищожила не само острова, но и цялата минойска цивилизация през 1613 г.пр.н.е. Разкопките в праисторическия град Акротири разкриват брилянтна и сложна цивилизация. Под тоновете вулканична пепел археолозите, водени от проф. Спирос Маринатос, откриват съвършена архитектура, уникални фрески и изтънчени предмети на бита.
Сн.: личен архив на автора
Само век след мощното изригване, островът е населен от финикийците, твърди Херодот. Те култивират различни растения, включително и лозя, и го наричат Калисти – най-красивият. През 9 в.пр.н.е. дорийски заселници от Спарта, водени от Терас, син на Аутесион, колонизират острова и основават град върху скалата, високо над морето. Островът наричат с името на лидера си - Тера. Останките на укрепеното селище, обитавано до ранновизантийската епоха, стоят на Меса Вуно на 396 м надморска височина. Правят впечатление светилището от края на 4 в.пр.н.е., изсеченото в скалата по заповед на Артемидорос от Перге, адмирал на флота на Птолемеите, агората в центъра на града, стоата от епохата на Октавиан Август и дорийският храм на Дионисий. Днешното
име на острова дават кръстоносците
Когато през 1205 г. италианци от Четвъртия кръстоносен поход акостират на острова, първото, което виждат, е малката църквичка Св. Ирина (Santo Irirni) в Периса.
Сн.: личен архив
Османците му дават име Дермецик или Дирмецик (малка мелница), заради редицата от вятърни мелници, съществували на острова. Белите им снаги още се издигат край Емпорио. Днес официалното име на острова е Тера, но е известен повече като Санторини.
През 1840 г. френският пътешественик Аба Пегес пише: „Санторини предлага вълнуващо разнообразие от контрасти: вулканични и скалисти планини, полукултивирани и полуизбухнали скали, някои красиви, а други ужасни. Те са големите дерета, раздробяващи долините и плодородните склонове, пълни с лози. Те са околността на морето, обгръщаща острова като огромна долина...”.
Сн.: личен архив
Когато сте в Санторини…
Гледайте изумителните залези от Ия и Фара на Акротири, изкачете вулкана и обиколете с лодка калдерата, която свързва островите в архипелага, за да се насладите на спектъра от различни цветове, на драматично надвесени скали и накацали по ръба им снежнобели селца, до които отвеждат спираловидни пътеки.
Непременно опитайте местните специалитети – паста от фава, гарнирана с лимон, зехтин, лук, аншоа и каперси, и доматени кюфтета (томатокефтедес), оформени с гъсто тесто от местен сорт сладки чери домати, чушки, лук, мента и билки. Полейте ги с висококачествените вина от древни сортове, наследство от финикийците, които не се срещат никъде другаде по света, свидетелство за уникалната екосистема на острова.
Сн.: личен архив
Техниката на резитба, наречена „кулура” се спазва от векове. За да предпазят растенията от силни ветрове и да ограничат нуждата им от вода, те се подрязват във формата на кошница, в която узрялото грозде е защитено от ветровете и пясъка, който той носи.
Събирането на реколтата започва през август. Гроздето се суши на слънце поне десет дни преди да влезе в пресата на канава (винарна). Полученото вино се нарича „винсанто” и се дегустира на 22 октомври в Деня на Свети Аверкий, когато бъчвите се благославят с клонка босилек от православните свещеници.
Сн.: личен архив
Ифестия – празникът на вулкана
Всяка година в средата на септември жителите на острова честват вулкана, променил хода на историята и сложил край на минойската цивилизация. Хипнотизиращият спектакъл от светлини започва от върха на о. Свети Георги и се спускат като потоци лава към калдерата. Отговорът от Фира, Имеровигли и Ия идва под формата на нова феерия от каскадни цветове и блестящи съзвездия, които се отразяват във водите на калдерата. През тази година фестивалът, посветен на изригването на вулкана, ще бъде на 15 септември.
Автор: Светлана Ваташка
Напишете Коментар
