Бодрум не е само слънце, плаж и море
Публикувано на: 24.07.2023 г.
Бодрум не е само слънце, плаж и море, а много повече. Разположен в югозападна Анатолия, този зашеметяващ крайбрежен град е известен със своите повече от 300 слънчеви дни.
Не само слънцето и чистите блестящи води на Егейско море привличат 1,5 милиона туристи годишно, но и вълнуващата история.
Сн.: Личен архив
Съвременният град е наследник на Халикарнас, столицата на Кария, и се слави не само като родно място на Херодот – бащата на историята, но и с
Гробницата на цар Мавзол
Когато зърнете нейните останки – едно от 7-те чудеса на Древния свят, едва ли ще повярвате, че в древността тя е предизвиквала възхищението и страхопочитанието на хората в продължение на векове.
Великолепната гробница на карийския сатрап Мавзол (откъдето произлиза думата „мавзолей) , е построена от неговата неутешима съпруга през 353 г. пр.н.е. Вдовицата поверява дизайна и строителството на Сатирос от Парос и Питий от Приена и те издигат великолепен 45-метров погребален храм върху масивен подиум, украсен с пищни релефи и 400 статуи, сътворени от най-изтъкнатите скулптури на епохата – Бриаксис, Леохар, Скопас от Парос и Тимотей. Мавзолеят е увенчан с впечатляваща композиция – квадрига (колесница с четири коня), управлявана от царя и царицата, изработена от прочутия Праксител.
Около 16 години след завършването, гробницата оцелява след превземането на Халикарнас от армията на Александър Велики през 334 г.пр.н.е. и стои здраво върху основата си още 17 века. През 15 в. силуетът на храма се откроява над византийския пристанищен град, въпреки поредицата от земетресения, които го сполетяват между 1100 и 1400 г. Ако гробницата на цар Мавзол бе оцеляла, щеше да доминира над съвременния град и в наши дни. Повечето от мраморните блокове и обработените камъни са разграбени и вградени в
замъка „Свети Петър”
от рицарите от Ордена на св. Йоан от Йерусалим, които прогонени от Светите земи, напускат Родос и местят щаба си в Бодрум през 1400 г. Първото, което те правят е да изградят защитната крепост Петрониум на малкия скалист полуостров, разположен между два закътани залива, известен под името Зефирион, където преди това се издигал дворецът на карийския сатрап и военно укрепление, използвано последователно от византийците и селджуците. Строителството започва през 1404 г. под ръководството на германския рицар Хайнрих Шлегелхолт. Стените и една от първите сгради във вътрешността на укреплението – параклисът, са завършени през 1407 г. Разширението и дострояването му приключват през 1437 г., добавени са пет готически кули, служили на тевтонските, английските, италианските, испанските и френските рицари. Хоспиталиерите използват замъка почти 120 години.
Сн.: Личен архив
Когато еничарите на султан Сюлейман След завземат града през 1522 г., параклисът е превърнат в джамия и е добавено минаре, което по време на Първата световна война е повредено от артилерията на френски военен кораб.
Неговите масивни стени с бойници, пет кули и седем порти са свидетелство, че някога той е бил забележителна твърдина на хоспиталиерите. От 1964 г. зад стените му се помещава
Музеят за подводна археология
един от най-значимите в света. Експонатите, изложени зад витрините в 14-те зали, обхващат огромен исторически период – от 14 в.пр.н.е. до 11 в. от н.е. Най-впечатляващите находки са на потънал кораб от къснобронзовата епоха, открити близо до Улубурун (голям нос), близо до югозападния турски град Каш. Предполага се, че е отплавал от пристанище в днешен Кипър, Сирия или Палестина, а товарът му е бил предназначен за някой от микенските дворци в континентална Гърция. След 22000 гмуркания в периода 1984-1994 г. древните останки са извадени на повърхността. Плавателният съд е превозвал медни и калаени слитъци за производството на бронз, керамика, хранителни продукти и луксозни предмети, като резбовани съдове от слонова кост, бижута от злато и полускъпоценни камъни. В трюма на търговския кораб са открити и стъклени слитъци, необработени слонски бивни, черупки от щраусови яйца и фаянсови мъниста. Извадените от водата лични вещи, като оръжия и артикули, тежести и музикални инструменти, включително лютни със звукови кутии от черупка на костенурка, свидетелстват, че екипажът е бил със сиро-ханаански произход. От самия плавателен съд са намерени каменни котви и малка част от кедровия му корпус.
Театърът на Халикарнас
е един от най-старите оцелели антични театри в Турция. Античното съоръжение до главния околовръстен път на Бодрум е разкрито от екип на проф. д-р Юмит Сердароглу между 1976-1985 г.
Първото строителство на театъра на южния склон на Гьоктепе е датирано от 4 век пр.н.е. по време на управлението на цар Мавзол – строителите му са издълбали меката скала, каквато е гръцката практика по онова време. Все още личат имената на аристократите върху каменните седалки. Сегашният вид включва промените, направени през римския период през 2 в. сл. Хр.
Сн.: Личен архив
Бодрум е шарен, шумен и разнообразен –
носи духа на някогашния великолепен град Халикарнас, пази спомена за рицари и славни битки, но и за времето, когато е малко рибарско селище в късната Османска империя. От средата на миналия век той се превръща във всепризната туристическа дестинация, която може да посетите с програмите на Аполо.
автор: Светлана Ваташка
Вижте и защо Гери Бойчева обича толкова Бодрум!
Сн.: Личен архив
Съвременният град е наследник на Халикарнас, столицата на Кария, и се слави не само като родно място на Херодот – бащата на историята, но и с
Гробницата на цар Мавзол
Когато зърнете нейните останки – едно от 7-те чудеса на Древния свят, едва ли ще повярвате, че в древността тя е предизвиквала възхищението и страхопочитанието на хората в продължение на векове.
Великолепната гробница на карийския сатрап Мавзол (откъдето произлиза думата „мавзолей) , е построена от неговата неутешима съпруга през 353 г. пр.н.е. Вдовицата поверява дизайна и строителството на Сатирос от Парос и Питий от Приена и те издигат великолепен 45-метров погребален храм върху масивен подиум, украсен с пищни релефи и 400 статуи, сътворени от най-изтъкнатите скулптури на епохата – Бриаксис, Леохар, Скопас от Парос и Тимотей. Мавзолеят е увенчан с впечатляваща композиция – квадрига (колесница с четири коня), управлявана от царя и царицата, изработена от прочутия Праксител.
Около 16 години след завършването, гробницата оцелява след превземането на Халикарнас от армията на Александър Велики през 334 г.пр.н.е. и стои здраво върху основата си още 17 века. През 15 в. силуетът на храма се откроява над византийския пристанищен град, въпреки поредицата от земетресения, които го сполетяват между 1100 и 1400 г. Ако гробницата на цар Мавзол бе оцеляла, щеше да доминира над съвременния град и в наши дни. Повечето от мраморните блокове и обработените камъни са разграбени и вградени в
замъка „Свети Петър”
от рицарите от Ордена на св. Йоан от Йерусалим, които прогонени от Светите земи, напускат Родос и местят щаба си в Бодрум през 1400 г. Първото, което те правят е да изградят защитната крепост Петрониум на малкия скалист полуостров, разположен между два закътани залива, известен под името Зефирион, където преди това се издигал дворецът на карийския сатрап и военно укрепление, използвано последователно от византийците и селджуците. Строителството започва през 1404 г. под ръководството на германския рицар Хайнрих Шлегелхолт. Стените и една от първите сгради във вътрешността на укреплението – параклисът, са завършени през 1407 г. Разширението и дострояването му приключват през 1437 г., добавени са пет готически кули, служили на тевтонските, английските, италианските, испанските и френските рицари. Хоспиталиерите използват замъка почти 120 години.
Сн.: Личен архив
Когато еничарите на султан Сюлейман След завземат града през 1522 г., параклисът е превърнат в джамия и е добавено минаре, което по време на Първата световна война е повредено от артилерията на френски военен кораб.
Неговите масивни стени с бойници, пет кули и седем порти са свидетелство, че някога той е бил забележителна твърдина на хоспиталиерите. От 1964 г. зад стените му се помещава
Музеят за подводна археология
един от най-значимите в света. Експонатите, изложени зад витрините в 14-те зали, обхващат огромен исторически период – от 14 в.пр.н.е. до 11 в. от н.е. Най-впечатляващите находки са на потънал кораб от къснобронзовата епоха, открити близо до Улубурун (голям нос), близо до югозападния турски град Каш. Предполага се, че е отплавал от пристанище в днешен Кипър, Сирия или Палестина, а товарът му е бил предназначен за някой от микенските дворци в континентална Гърция. След 22000 гмуркания в периода 1984-1994 г. древните останки са извадени на повърхността. Плавателният съд е превозвал медни и калаени слитъци за производството на бронз, керамика, хранителни продукти и луксозни предмети, като резбовани съдове от слонова кост, бижута от злато и полускъпоценни камъни. В трюма на търговския кораб са открити и стъклени слитъци, необработени слонски бивни, черупки от щраусови яйца и фаянсови мъниста. Извадените от водата лични вещи, като оръжия и артикули, тежести и музикални инструменти, включително лютни със звукови кутии от черупка на костенурка, свидетелстват, че екипажът е бил със сиро-ханаански произход. От самия плавателен съд са намерени каменни котви и малка част от кедровия му корпус.
Театърът на Халикарнас
е един от най-старите оцелели антични театри в Турция. Античното съоръжение до главния околовръстен път на Бодрум е разкрито от екип на проф. д-р Юмит Сердароглу между 1976-1985 г.
Първото строителство на театъра на южния склон на Гьоктепе е датирано от 4 век пр.н.е. по време на управлението на цар Мавзол – строителите му са издълбали меката скала, каквато е гръцката практика по онова време. Все още личат имената на аристократите върху каменните седалки. Сегашният вид включва промените, направени през римския период през 2 в. сл. Хр.
Сн.: Личен архив
Бодрум е шарен, шумен и разнообразен –
носи духа на някогашния великолепен град Халикарнас, пази спомена за рицари и славни битки, но и за времето, когато е малко рибарско селище в късната Османска империя. От средата на миналия век той се превръща във всепризната туристическа дестинация, която може да посетите с програмите на Аполо.
автор: Светлана Ваташка
Вижте и защо Гери Бойчева обича толкова Бодрум!
Напишете Коментар
